Случката, която ще ви разкажа, е отпреди половин век.
Тогава бях ученик във втори курс на техникума по тютюна в Станке Димитров, сегашната Дупница.
Класен ръководител ми беше учителят по история другарят Чимев.
Предстоеше ни час по история и дежурна беше стройната и красива Цветанка, от кюстендилските села.
В междучасието тя каза пред целия клас, че ще ме целуне в часа по история.
Когато учителят влезе, Цветанка ни даде командата: „Клас, стани!“
Другарят Чимев застана пред нас, поздрави ни и ни каза да седнем.
После провери отсъстващите и преди да започне новия урок, отвори учителския си бележник и извика Цветанка да я изпита за стария урок.
Вместо да тръгне към дъската обаче, тя се обърна към мен, прегърна ме и ме целуна.
Тогава учителят я попита защо постъпи така, а тя му отговори: „Защото го обичам. Той е умен и красив.“
Всички започнаха да се смеят и да ръкопляскат, а другарят Чимев каза: „Браво, Цветанке!
Такова хубаво нещо не ми се е случвало през двайсетте години, в които съм учител. Донеси си бележника!“
Божурено червена, тя му даде бележника си.
Учителят го отвори и каза: „Цветанке, за този хубав урок по обич ти пиша отличен!“
Такъв беше нашият класен. Той ни отвори очите за живота и ни научи как по-сладко да изживеем неповторимата си романтична младост.
Милчо
Снимка: Pixabay.com