Home / Споделено / Грях ли е? От години обичам кръстника на сина си!

Грях ли е? От години обичам кръстника на сина си!

Започвам писмото си с молба – моля ви, дайте ми съвет!

И аз като повечето хора реших да си направя профил във фейсбук. Намерих доста познати и роднини, с които от години не се бяхме виждали, но попаднах и на много непознати.

Реших да общувам само с един – Венелин. Другите ми предлагаха да се видим или се държаха арогантно, затова ги махнах от списъка с приятелите си.

Венелин влизаше рядко във фейсбук и аз от време на време му пишех. И така около 3 месеца. Един ден, когато беше отново на линия, му изпратих съобщение и той ми отговори: „Виждам, че искаш да общуваш с мен, тук не влизам често, затова ти давам скайпа си – там можеш да ме намериш всеки ден. Ако имаш нужда да поговориш с някого, аз съм насреща.“

Разбира се, намерих го и започнахме да си пишем почти всеки ден. Споделяхме си много неща – той ми каза, че е женен и има дете на 5 г.

Минаха няколко месеца и аз много често си мислех за него, понякога дори го сънувах. Но понеже е семеен, не му признах, че го харесвам, само пожелах да се видим.

Отговори ми, че и той иска да ме види, но все не намираше време. За няколко месеца спряхме кореспонденцията, защото по това време нямах

обичам

Обичам го!

скайп, но понякога се чувахме по телефона.

После заживях с един мъж – Деян.

Може би той измести Венелин от мислите ми, но това беше за кратко.

С него продължавахме да си пишем, споделих му, че съм щастлива, че съм си намерила гадже и той, разбира се, много се радваше.

Когато разбрах, че съм бременна от Деян, писах на Венелин и той отначало помисли, че ще направя аборт, обаче аз му казах, че ще задържа бебето. Този път той обеща да дойде да се видим, но пак не успя – все му изникваха ангажименти.

Когато се роди детето, Венелин се обади да ми честити и ми съобщи: „Вече съм разведен.“

Тогава реших да му призная, че го харесвам и той ми отговори: „Знам го, личи ти. Този път вече ще дойда да се видим.“

Синът ми беше на 5 месеца, когато с Деян решихме да го кръстим.

Настоях Венелин да е кръстникът и го поканихме.

В деня на кръщенето с него се разбрахме да се видим преди това, затова казах на Деян, че понеже Венелин е от друг град, се е объркал и се налага да отида да го посрещна.

Имахме само около 10 минути да поговорим, а после отидохме при Деян и бебето.

След това се опитах да забравя Венелин, понеже вече беше кръстник на сина ми, но не успях.

И ми се струва, че и той гледа на мен като на жена.

От кръщенето минаха 6 месеца, а аз не съм го виждала, но винаги, когато можем, си пишем в скайпа и преди няколко дни го попитах защо се разведе, аз ли съм причината?

Отговори ми, че нямам нищо общо с това.

Кажете ми, грях ли е да обичам кръстника на сина ми, при положение, че имам чувства към него още преди кръщенето?

Марияна

Снимка: Pixabay.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*