Започвам писмото си с молба – моля ви, дайте ми съвет!
И аз като повечето хора реших да си направя профил във фейсбук. Намерих доста познати и роднини, с които от години не се бяхме виждали, но попаднах и на много непознати.
Реших да общувам само с един – Венелин. Другите ми предлагаха да се видим или се държаха арогантно, затова ги махнах от списъка с приятелите си.
Венелин влизаше рядко във фейсбук и аз от време на време му пишех. И така около 3 месеца. Един ден, когато беше отново на линия, му изпратих съобщение и той ми отговори: „Виждам, че искаш да общуваш с мен, тук не влизам често, затова ти давам скайпа си – там можеш да ме намериш всеки ден. Ако имаш нужда да поговориш с някого, аз съм насреща.“
Разбира се, намерих го и започнахме да си пишем почти всеки ден. Споделяхме си много неща – той ми каза, че е женен и има дете на 5 г.
Минаха няколко месеца и аз много често си мислех за него, понякога дори го сънувах. Но понеже е семеен, не му признах, че го харесвам, само пожелах да се видим.
Отговори ми, че и той иска да ме види, но все не намираше време. За няколко месеца спряхме кореспонденцията, защото по това време нямах
скайп, но понякога се чувахме по телефона.
После заживях с един мъж – Деян.
Може би той измести Венелин от мислите ми, но това беше за кратко.
С него продължавахме да си пишем, споделих му, че съм щастлива, че съм си намерила гадже и той, разбира се, много се радваше.
Когато разбрах, че съм бременна от Деян, писах на Венелин и той отначало помисли, че ще направя аборт, обаче аз му казах, че ще задържа бебето. Този път той обеща да дойде да се видим, но пак не успя – все му изникваха ангажименти.
Когато се роди детето, Венелин се обади да ми честити и ми съобщи: „Вече съм разведен.“
Тогава реших да му призная, че го харесвам и той ми отговори: „Знам го, личи ти. Този път вече ще дойда да се видим.“
Синът ми беше на 5 месеца, когато с Деян решихме да го кръстим.
Настоях Венелин да е кръстникът и го поканихме.
В деня на кръщенето с него се разбрахме да се видим преди това, затова казах на Деян, че понеже Венелин е от друг град, се е объркал и се налага да отида да го посрещна.
Имахме само около 10 минути да поговорим, а после отидохме при Деян и бебето.
След това се опитах да забравя Венелин, понеже вече беше кръстник на сина ми, но не успях.
И ми се струва, че и той гледа на мен като на жена.
От кръщенето минаха 6 месеца, а аз не съм го виждала, но винаги, когато можем, си пишем в скайпа и преди няколко дни го попитах защо се разведе, аз ли съм причината?
Отговори ми, че нямам нищо общо с това.
Кажете ми, грях ли е да обичам кръстника на сина ми, при положение, че имам чувства към него още преди кръщенето?
Марияна
Снимка: Pixabay.com