Едно неизпратено писмо до баба и дядо: Обичам Ви и ми липсвате!

Вие ми давахте подкрепа и обич

Мили маме и дядо!

Някога, когато бях oще дете, не съм си и помисляла, че един ден вас няма да ви има…

Вие сте най-добрите, достойните и всеотдайни хора, които познавам.

Вие ми давахте опора, покрепа, обич и безгранична любов. Дори и да се сблъсквах с трудности в живота си, знаейки, че вас ви има, това ме караше да се чувствам силна. Знаех, че каквото и да се случи – там някъде, макар и далеч, имам дом, в който винаги мога да се върна.

Имам семейство, което ме обича и винаги ще ме подкрепя. Вие бяхте хората, които ме научихте на всичко, което съм сега. И съм ви страшно благодарна!

Пиша това писмо с усмивка на лице, защото само при мисълта за вас, в миг се сещам за хиляди незабравими спомени. Малко хора са имали късмета и щастието да имат детство като моето.

Няма да забравя първия учебен ден. Бях облечена с плетен сукман, с бял чорапогащник и бях със специална прическа ”сасон”. На първия учебен ден майка и татко бяха много далеч, в Либия, защото трябваше да работят… Бяха тежки времена. И там, в публиката, бяхте вие двамата -ти, маме, ми се радваше от сърце, а ти, дядо, пушеше небрежно цигара далеч в тълпата…

Или пък, когато бях болна – тези безбройни ушни инфекции, последвани от инжекции… Пак вие бяхте до мен – безсънни нощи, изпълнени с притеснения и тревоги. Сутрин ставах и ме чакаше топла баничка (даже две). Още усещам вкуса и уханието им. Нали като си болен, трябва да си хапваш добре?!

Още помня атмосферата на рождените ми дни.

Ти, маме, ставаше още по тъмно и приготвяше най-хубавите гозби, които някога съм яла. Така и не се научих да готвя като теб. След това идваха нашите гости – вуйна и вуйчо, другите ми баба и дядо, леля и свако.

И се чувствах специална, обичана и много щастлива. Със сестра ми рецитирахме стихотворения и пеехме песни. Незабравимо!!!

Чувствам малко тъга, когато си помисля, че сигурно е имало още много неща, които съм искала да ви кажа. А така и не успях. Така и не успях да прекарам повече време с вас в последните ви дни, а толкова много исках.

Така и ти, дядо, не разбра, че ще имам момченце, а толкова много искаше да знаеш „какво ще бъде бебето”. Деян е едно хубаво, малко, „живо” момченце и знам, че той носи частица от теб в себе си и ми е толкова мило, че носи твоето име.

Така и не успяхте да догледате последните сериали, които гледахте с такъв интерес. Така и не успяхте да ни се порадвате още малко…

Когато те видях за последен път, дядо, ти седеше на ръба на леглото, подпрял брада с ръката си. В очите ти имаше сълзи и тъга – и ти, и аз знаехме, че се виждаме за последен път. Аз те целунах за сбогом и ти казах с „уж уверен глас” да се държиш и че скоро пак ще се видим.

А в гърлото ми беше застанала една „буца”. Ти леко се усмихна и каза: „Хайде… не знам дали ще се видим, ама….” И това беше!

Когато те чух за последен път по телефона, маме, ти беше много зле. Но се държеше – беше силна жена! Казах ти с безкрайна тъга, че много те обичам, а ти само прошепна: „Знам!”. Толкова много се крие в тази единствена думичка…

До последния си дъх ти имаше жажда за живот заради всички нас – твоите деца, внуци и правнуци. До последно искаше да се грижиш за нас и да ни даряваш с безграничната си любов.

ЛЮБОВ – това е думата, с която мога да ви опиша, мили маме и дядо.

Накрая, искам само да кажа едно:

Аз съм един много щастлив човек! Затова, че ви имах в живота си и ви нося в сърцето си!

Обичам ви! Почивайте в мир!!!

Снимка: Pixabay.com