Думите ми са крайни, но истински: Българи, вие сърца нямате ли?!

Хора, опомнете се!

От няколко дни съвестта ми няма покой, затова реших да ви пиша и да споделя колко съм гневна.

Минавах покрай едно затревено, запустяло място и ми направи впечатление изправен, изпокъсан найлонов плик, от който се чуваше леко скимтене.

Отворих го и с ужас установих, че вътре има малко, полузадушено куче.

И сега си мисля, че ако не го бях спасила аз, никой нямаше да го намери.

Мястото е край пътя от селата Бохот, Тученица и Радишево към Плевен и смятам, че го е изхвърлил човек, живеещ в някое от тези села.

Неслучайно наричат селяните селяндури – точно такива са! С какво сърце трябва да си, за да изхвърлиш от прозореца на колата си едно беззащитно животно, и после спокойно да се радваш на децата и семейството си?

Хора, опомнете се, сърца имате ли? Ако знаех кой е сторил това, бих го стиснала за гушата и бих му казала:

„Вратите на ада са отворени за теб и казанът те чака. Но теб това едва ли те интересува, защото си прост селяк!“

Думите ми са крайни, но истински.

Какви европейци сме ние?

Никакви – след като наскоро хванаха българи да продават деца в Гърция.

Това не ви ли говори, че сме на дъното на човешкото общество?

Повече нямам думи, затова спирам да пиша.

Който ме е разбрал – добре, който не, значи не притежава качествата милосърдие, доброта и човечност!

Една възмутена читателка

Пращайте ни своите истории на [email protected]

Снимка: Pixabay.com