Prekrasna.bg
С нищо не бях виновна…
Здравейте! От малък град съм и дойдох да си търся късмета в София.
Моя близка, която от години живее в столицата, ме уреди да чистя къщите на няколко заможни семейства.
Не се оплаквам от работата си, защото съм израснала на село и съм свикнала и на по-тежък труд.
Почивам само в неделя, но и тогава не подвивам крак.
Все си намирам какво да правя в квартирата си, а и помагам на хазяйката, която е възрастна и е съвсем сама.
Мъжът и децата й са починали и аз и чистя, и й готвя, защото не мога да я оставя да се мъчи.
Преди месец в едно от семействата, за които работя, изчезна скъпа златна гривна.
Естествено, обвиниха мен, въпреки че от четири години съм при тях и съм доказала, че съм честна жена и не пипам чуждо.
Искам щастие и спокойствие
Колко пъти съм намирала пръстените и верижките на стопанката разхвърляни из цялата къща!
Винаги съм ги събирала и съм ги оставяла върху нощното й шкафче и тя ми е благодарила.
Сега обаче не се поколеба да посочи мен като крадла.
Не ми се иска да повтарям думите, с които ме нарече.
C такава омраза хвърляше обидите в лицето ми, с такова презрение ме гледаше, че не знам как не се разплаках.
Не й доставих обаче това удоволствие.
Дума не продумвах…
Но я гледах в очите, защото не бях виновна за нищо.
Водиха ме в полицията дори и ми взеха отпечатъци, като на някоя престъпница.
И какво се оказа накрая – синът, който е разглезен и невъзпитан, продал гривната на майка си в една заложна къща.
Да не мислите, че ми се извиниха? Нищо подобно!
Заплашиха ме, че ако си отворя устата и се раздрънкам какво е направил синът им, или пък ги напусна, ще кажат на останалите семейства, при които работя, че крада, и те със сигурност ще ме изгонят. Затова мълча и стискам зъби.
Не мога да си позволя да остана без работа, защото парите ми трябват.
Понякога ми иде да зарежа всичко и да замина някъде, но къде?
Абсурд е да се върна в родния си град – там ще умра от глад.
Не знам езици, за да ида в чужбина. Пък и да замина, и там ще ме подритват и ще ме ругаят. Тук поне ме обиждат на родния ми език…
Катя
Снимка: Pixabay.com
Кате,това което са ти сторили си е за тяхна сметка.твоята съвест е чиста и правиш добрини.един ден доброто ще ти се върне макар и под друга форма.усмихвай се искрено повече,даже и на злините.така си сееш добри семенца,мисли си положително-така си поливаш градината и един ден ще береш плодовете.успех !най -доброто те първа предстои и няма да закъснее.горе главата.бедни,богати,всеки си има цел,цена и т.н
mila katq nikoga ne se sramuvai ot tova 4e hodi6 da cisti6 bidi vinagi s visoko vdignata glava a tez koito te rogaqt i vinqt ………… bidi silna no ne pozvolqvai da te tipcat.
Научете малко италиански,той е лесен за нас и си приличаме с италианците или отидете в Израел ,има обява,че търсят болногледачки на стари хора.Там има много българи!
Много боли обидата и то когато не си виновен, особено „крадла“ !
Права си за това, че не желаеш да напуснеш България, защото и в чуждата страна не е по-лесно, докато свикнеш на тяхния език и работа ще мине поне една година.
Търси си друга работа и изчезвай от тези лоши хора.
Грешката ти е че си останала при тези хора