Денят, в който спрях да отлагам важните неща

Направих добро и съм щастлива

Макар да бях любимата дъщеря на татко, той много се дразнеше от две неща – че ужасно се колебая и че всичко отлагам до последно.

Баща ми отдавна не е между живите.

Но преди 2-3 месеца като че ли го чух да ми казва отново: „Ако искаш да сториш добро, не отлагай, не се чуди, просто го направи!“

От пролетта си повтарях, че трябва да отида да нагледам старата селска къща, която всички много обичахме.

Да отворя широко прозорците, да проветря…

Да я стопли слънцето и да я събуди за нов живот.

До края на септември обаче не го направих, защото цяло лято работих на морето, останах дори след края на сезона.

Като се прибрах, първата ми мисъл беше да отскоча до село.

Още повече че и нищо не бях чувала за баба Стойна – самотната съседка, която наглеждаше къщата, все ни чакаше пред портата.

А видеше ли ни, набързо омесваше пресен хляб и все слагаше нещо в тигана, че да ни събере на вечеря.

Докато беше жив, баща ми се грижеше за нея като за майка.

Реших да отида да я видя и звъннах по телефона.

Тя не отговори нито вечерта, нито сутринта и някаква тревога ме зачопли отвътре.

Пътувах в един студен ден и сърцето ми се сви, като видях, че коминът на баба Стойна не пуши.

Краката ми направо се подкосиха, като бутнах заключената врата.

Доплака ми се – не стига че у нас няма кой да ме посрещне, ами и в нейната къща няма никого.

От съседи разбрах, че била болна, сама се лекувала, както винаги, но се влошила и един комшия я откарал в града.

Приели я в болницата и вече две седмици никой нищо не знаеше за нея.

Хич и не влязох в нашата къща, обърнах и тръгнах да я търся.

Слава Богу, лекарите се бяха погрижили и стабилизирали сърцето й.

През деня стоях при нея.

Прибирах се вечер, след като изгледаме двете поредния сериал.

Приготвях й нещо за хапване и сутрин се връщах обратно в болницата.

За първи път, откакто загубих родителите си, в любимата селска къща не се чувствах сама и не се страхувах.

Сякаш татко ме пазеше и ме насърчаваше да помагам на баба Стойна.

Да правя доброто, което, според него, не бива да се отлага и час. Така е, важните неща не трябва да се отлагат.

Десислава

Снимка: Pixabay.com