В началото на годината срещнах бивша колежка, не бяхме се виждали отдавна, седнахме на кафе и се заприказвахме…
Стана дума за дъщерите ни и тя започна да се оплаква от своята. Не можела да излезе на глава с нея и да я убеди, че това, което прави не е редно.
Момичето завършило френска филология и се омъжило за богат бизнесмен, който обаче бил двайсетина години по-възрастен. Емилия така и не му родила дете, живеела си живота, правела някакви преводи на парче, но вече години не започвала постоянна работа.
Мъжът й пътувал много, бизнесът му отнемал почти цялото време и сили. Понякога взимал жена си в чужбина, но друг път тя скучаела в скъпо обзаведения мезонет, обикаляла фитнесите и салоните за красота, не излизала от моловете. Докато не си хванала любовник – младия шофьор на съпруга й.
Митко често бил на нейно разположение, докато тя ходела на шопинг, пък и когато шефът му бил в чужбина или на делова среща, имал доста свободни дни и часове. И Емилия решила, че й принадлежат по право – и времето, и шофьорът.
Момчето било хубаво, яко, с прословутите плочки, отработени във фитнеса. Най-лошото било, че жената на шефа почти го принудила да спи с нея, защото шофьорът си имал годеница.
Не смеел обаче да се дърпа, защото тя го заплашила – ще се оплаче на съпруга си, че той я сваля, и на мига ще остане на улицата. Ще не ще, Митко я „обслужвал“ и бил изключително дискретен.
Не искал нито шефът му, нито момичето му да разберат.
Тъкмо се чудех как майката е научила за забежките на дъщеря си и тя сама ми обясни.
Един ден случайно чула Емилия да се хвали нагло пред приятелка по телефона за това, че е открила „печелившата формула“ в живота си – мъжът богат бизнесмен, любовникът – млад и хубав шофьор.
Оттогава колежката ми нямала миг спокойствие.
Опитала с добро и лошо да накара дъщеря си да проумее простата истина, че в един момент може да загуби всичко – семейството, съпруга си, луксозния си дом и марковите дрехи, с които гардеробите й били пълни.
Стигнала дотам да я заплаши, че сама ще разкрие истината на зет си за изневерите на жена му.
Емилия й отговорила, че ако го направи, да забрави за нея.
Обвинила майка си, че за всичко била виновна тя – нали все й повтаряла да уреди живота си.
И когато тя сама „постигнала“ всичко това, сега й говорела глупости.
Колежката ми започна да плаче, а аз не знаех какво да й кажа, за да я успокоя. И след като се разделихме, често си мисля за тази история.
За жалост нейната Емилия не е единствена.
Днес много млади жени вярват, че именно това е формулата на хубавия живот, и не си дават сметка, че когато печелят, всъщност не знаят какво губят.
Т.
Източник:Лична дрaма
Снимка: Pixabay.com
Споделете с нас вашата история на [email protected]