Чувствам се притисната и обидена: Сестра ми се държи ужасно с мен!

Не знам защо прави така…

Понякога си мисля, че не съм справедлива и е грозно от моя страна да се оплаквам от сестра си Милена.

Всъщност тя ми е повече от сестра, защото след като майка ни почина, баща ми набързо се пренесе при любовницата си и ни остави да се оправяме както можем.

Аз ревях и се тръшках как ще живеем отсега нататък, а Милена ме прегръщаше и повтаряше, че ще се справим и без пияницата, който отрови дните на всички ни.

И ако не беше тя, аз наистина нямаше да оцелея, затова съм й благодарна и й дължа много повече от една признателност.

Понякога обаче Милена се държи, все едно ми е мащеха, и не спира да ми прави забележки.

Най-неприятно ми е, когато не се съобразява с кого сме, къде сме, пред кого ме поучава.

Може би колкото повече „удряш през пръстите“ някого, толкова по-бързо той пораства и става човек. Ама при мен това не действа.

Аз имам нужда не да бъда наругана, притисната или обидена, а просто насърчена.

Онзи ден, в неделя, закусвахме с Милена.

Похвалих й се, че съм подхвърляла всичките палачинки и нито една не е паднала извън тигана.

Тя ме скастри, че трябвало да сложа още едно яйце, за да не са така жилави.

После й казах, че вечерта ще ходя на рожден ден, а тя почти подскочи срещу мен: „Как?! С тази коса като метла!? Направи нещо за себе си…“

А като й показах какво смятам да облека, сестра ми отсече: „О, Боби, вземи най-накрая да отслабнеш!“

Едва сдържах сълзите си и думичка не й казах.

В крайна сметка вечерта излъгах, че съм вдигнала температура, и си останах вкъщи.

Като се наревах хубаво, заспах.

Но в понеделник се събудих с познатото желание – да чуя една добра дума, една похвала, едно одобрение от сестра си.

Или поне да го прочета в очите й.

Боби

Снимка: Pixabay.com

Можете да ни пишете на e-mail [email protected]