Prekrasna.bg
Искам да ви разкажа една история, която всеки път ме кара да настръхвам.
Става въпрос за съседите ми, които вече не са сред нас.
Мария и Ангел са дошли на този свят през една и съща година, на една и съща дата, в един и същи час.
Двамата се разбираха прекрасно и никога не съм ги чувала да си повишават тон.
В блока се говореше, че единият винаги знае какво мисли другият. Само трябвало да затвори очи и да се съсредоточи.
Преди години той пътувал в чужбина по работа. Получил сърдечен пристъп и бил приет в болница.
Горе-долу по същото време жена му също се почувствала зле – подобно нещо сполетяло и нея.
Когато се оправил, той й звъннал, за да й разкаже всичко и разбрал, че Мария също е в болница.
Честно казано, не вярвах на всичко, което се говореше за тях.
Комшиите коментираха, че са чудо на природата, но аз бях недоверчива.
Дълго време си мислех, че бабите си измислят разни неща от скука.
Напуснаха този свят заедно
Но когато двамата получиха инсулт по едно и също време, разбрах, че наистина ги свързва нещо.
Близо седмица след този случай Мария почина в леглото си. 5 минути след нея си отиде и той.
Съседът Станчо разказва как Ангел събрал всичките си сили и промълвил: „Любов моя, избърза… Трябваше след няколко минути!“.
Понякога съжалявам, че съм била толкова недоверчива.
Ако бях повярвала на това, което се говореше в блока, може би щях да се сприятеля с Мария и Ангел…
Щях да науча други интересни неща за живота им…
Краси
Снимка: Pixabay.com
Битие 2:23-24
23. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.