Какво ли не се случва в този живот – понякога е толкова нелепо, че ти се струва нереално…
И все пак ужасно несправедливо е двама души, които се обичат и могат да бъдат щастливи заедно до края на дните си, да бъдат разделени от една лъжа. Питам се, що за човек трябва да си, за да го направиш, и как ще заспиваш спокойно след това.
Връзката на Владо и Яна продължава близо две години, вече говорят за сватба, за семейство и деца. И тогава на един купон, на който нея я няма, се появява Стела.
Много алкохол, много танци и… една пиянска постъпка.
Владо се събужда в леглото на Стела, скача и си тръгва без никакви обещания и с огромно потискащо съжаление. Уви, невъзможно е да върне времото назад.
След месец Стела му се обажда с новината, ме чака дете от него. Иска да се видят и да говорят.
На срещата се появява и брат й Димитър, който заплашва Владо, че ако не се ожени за сестра му, близките му щели да го събират парче по парче.
И понеже страхът е лош съветник, а историята се развива в малко провинциално градче, Владо решава, че няма друг изход, освен да сключи брак с момичето, което не обича.
Разговорът му с Яна е тежък и болезнен. Тя крещи, плачат и двамата, той съжалява за онази пиянска нощ, оправдава се, че трябва да поеме отговорност като мъж. И се кълне, че обича само нея… Разбира се, не отваря дума за заплахите.
И Яна не му казва всичко – тя също очаква дете, разбрала го е предишния ден.
Обидена на Владо за предателството му, решава, че ще се справи сама. Напуска градчето и заминава да живее при леля си във Варна.
Владо и Стела се женят, има сватба, много гости и булката е в красива бяла рокля, но…
От това не следва семейство, уважение и любов. Нали всичко е било насила.
Един ден на Димитър му кипва, че Владо не е зетят, когото е очаквал, вдига му скандал и в яда си се изпуска – да не си въобразява, че бебето е негово, просто той в бил баламурникът, послужил за прикритие.
На всичкото отгоре, когато детето става на две години, Стела го оставя на Владо и заминава да работи при братовчедка си в Кипър. Той гледа чуждото дете, а своето вижда едва когато е пораснало.
Яна е родила момиченце, което много прилича на Владо.
Омъжила се е за добър човек, който се грижи за нея и малката Янула. И макар че мечтата да е с голямата си любов се разбива на пух и прах, Яна е доволна от живота си.
След като години наред не е посмяла да го направи, сега се връща да види родителите си и среща Владо.
Обладана от старите чувства и спомените, тя решава да му каже истината, че детето в негово.
Оттогава са минали десетина години, но нищо не се е променило.
Той се грижи за момчето на Стела, която така и не се прибира в България. А Яна живее със семейството си в големия град и рядко се връща при родителите си.
Една тъжна история, в която за съжаление съдбата не е на страната на любовта.
Снимка: Pixabay.com
Източник:Л.драма