Аз съм ромка и се спасих от мизерията, но не така стоят нещата при сестра ми Виолета

Ние сме роми. В семейството бяхме 4 деца, подкрепяхме се, обичахме се и се прикривахме, когато правехме бели. С годините обаче се променихме и неусетно започнахме да се отдалечаваме.

По-големите ми брат и сестра се ожениха. Бате Свилен се ожени за една селянка без образование, а кака Венета се омъжи за богат ром, грък. Аз и най-малката Виолета останахме да помагаме на нашите, които гледаха малко стадо овце. Ходехме в селското училище, мечтаехме да се изучим и да заживеем в голям град, но не стана така, както двете си го мислехме.

Венета години не ни потърси, а брат ми Свилен отиде войник и остави съпругата си да скита на воля. И родителката ни беше същата, дори по-лоша. Тровеше баща ми с билки, но той не ни вярваше, като му казвахме.

Работеше като вол и я боготвореше.

Един ден отдалече видях, че у дома са дошли някакви богаташи с голяма лъскава кола. Забързах да се прибера, защото си помислих, че са дошли да ме искат. Бях на 16 и се радвах, че ще вдигна сватба. Оказа се обаче, че са дошли за Виолета, която беше само на 13. Тези надменни и нафукани хора говориха дълго с родителите ми.

Родителката ми се опитваше да убеди тате, че не е рано да омъжат сестра ми, още повече че щяха да получат голяма сума пари. Явно тя ги беше повикала да дойдат у дома. Накрая успя до го уговори.

Татко ме накара да извикам Виолета да се прибере бързо и да си събере дрехите. Тичешком я доведох и още не мога да си простя, че го направих. Трябваше да я накарам да избяга някъде и да се скрие, но аз се подчиних на бащината воля.

И до днес Виолета ми е пред очите – нямаше нито свестни обувки, нито здрава рокля, за бельо да не говорим.

Беше още дете и когато тръгваха, плачеше и молеше нашите да не я дават на тези непознати хора.

Тя така и не успя да изживее детството си докрай, нито пък да реализира мечтите, които двете имахме.

Когато завърших училище, измолих баща ми да ме пусне в града. Работех, после започнах да уча за детска учителка, без да напускам работа.

Когато веднъж се върнах у дома, с родителите ми отидохме да видим Виолета. Тя вече имаше две хлапета, беше отслабнала до неузнаваемост, беше все така опърпана като парцалива кукла. Личеше, че мъжът й я бие и я държи гладна, въпреки че семейството му беше богато. Молех се на нашите да я вземем с нас, но те ми отказаха. Бракът не бил игра и щом веднъж се била омъжила, нямало връщане назад. Сякаш тя го беше искала. Успокояваха ме, че щом децата й пораснат, всичко щяло да се оправи. Само че сестра ми продължи да ражда. Вече има 5 момчета.

След години брат ми осакатя, а Венета остана вдовица и най-сетне се прибра при родителите ни на село. Тъй като нямаше деца, роднините на мъжа й я бяха прогонили. Добре, че тя беше успяла да задели доста пари и сега е богата. Отвори кръчма и печели от пияниците.

Аз така и не се омъжих за селянина с магарето, който ме искаше. Мама се тръшкаше месеци наред и люто ме кълнеше, обаче не успя да ме даде насила. Скоро след това татко почина, уж от пневмония, но съм убедена, че тя го погуби с билки и капризи.

С цената на много работа, останах да живея в града, където съм и досега.

Не работя по специалността си, но не се оплаквам. Веднъж майка ми дойде на гости. Вече живеехме с Васил на семейни начала, а тя открито флиртуваше с него и му се умилкваше. Простила съм й всичко, освен едно – че от алчност погуби малката ми сестричка. Сега Виолета прилича на суха, приведена клонка с огромни тъжни очи и сякаш всеки момент ще се скърши.

Съпругът й се спомина и освен петте деца, й остави куп дългове. Поне не е жив да я тормози. Затова пък сега я бият синовете й и чакат наготово да ги храни и пои. Не работят и лентяйстват като баща си.

Лошото е, че Виолета не може да си намери по-добре платена работа, защото дори не завърши шести клас.

Питам се, докога горката ми Вили ще издържи всичко това. Искам да й помогна, но не печеля много, а вече имам свое семейство и две дечица.

Брат ми е на инвалидна пенсия и едва успява да си купува лекарства и храна за себе си.

Единствено заможна е Венета, но тя въобще не се интересува от нашите проблеми.

Всеки ден благодаря на Бога, че успях да се измъкна от мизерията, на която е обречена всяка ромка като мен.

Добре, че онези с лъскавата кола тогава не поискаха мен за снаха, макар да не ми олеква, като знам, че те съсипаха живота на Виолета.

Ивана

Източник:Л.драма

Снимка: Pixabay.com