Преди две години, когато народът спря да обвинява за всичко проклетата криза, в нашата фирма нещата не се промениха.
И в крайна сметка прецених, че е крайно време да я напусна.
Естествено, не тръгнах на сляпо, бях одобрена в друга и директно се прехвърлих от едното работно място на другото.
За съжаление, нещата се оказаха не точно такива, каквито ми ги представяха и каквито исках да бъдат. Аз съм счетоводителка, а ме караха да се занимавам с всевъзможни глупости.
Бях и продавачка във фирмения магазин, и сервитьорка на гостите на шефа, и ревизии правех вместо ревизорите, че и видео наблюдението беше мое, когато охраната имаше обедна почивка.
Издържах точно три месеца и сама си подготвих документите за напускане, защото, естествено, раздавах го и „Човешки ресурси“.
За съжаление тази ситуация не беше включена в графика ми и нямах резервен вариант.
Занизаха се дълги дни пред компютъра вкъщи и страх от неизвестното. Всичките ми приятели бяха на работа и аз по цял ден изкуквах сама. За да се разведрявам, се регистрирах в един сайт за запознанства с ясното съзнание, че търся само компания, докато съм сама и депресирана.
Малко лаф с този, малко – с онзи и дните минаваха по-бързо.Нямах намерения да се запознавам с никого, но това не ми пречеше да си изливам мъката пред непознати, дори напротив – беше по-лесно. От множеството отсях неколцина и често разговарях с тях. Имаше един Gogo, с когото ми беше доста приятно да общувам. Имаше 2-3 снимки и толкова – симпатично момче. Беше ми казал, че е програмист и затова е постоянно пред компютъра.
След време, когато започнах работа, не преустанових разговорите с Gogo, който силно се интересуваше от новото ми работно място. Всеки ден му разказвах за впечатленията си и колегите.
Той ме подкрепяше и това ме радваше.
Така я карахме месеци наред, без някой да отвори дума за среща.
Един ден дойде шефът и донесе лоша вест, че един от най-добрите ни и платежоспособни клиенти бил нападнат и ограбен. Всички бяхме потресени. Информацията беше малко, очакваше се разследване по случая.
Слава Богу, че клиентът не беше наранен. Паралелно с това моят приятел програмист изчезна. Както си пишехме редовно, така изведнъж просто го нямаше.
Започнах да се чудя дали и на него не се е случила някоя беда. В един момент изчезна и профилът му в сайта. Ами сега?
Върнах лентата назад и се сетих как подробно му обяснявах, че разчитаме на този клиент, че е много съвестен и честен и редовно си плаща големите суми при нас в брой.
Споделях с него и доста други подробности…
Колегите са потресени от нападението, но аз си мисля, че в него има нещо гнило и може би причината е в мен.
Дали защото съм доверчива глупачка и имам голяма уста, не подсказах на онзи коя да бъде следващата му жертва? Може и да е само съвпадение, но отдавна не вярвам в случайните съвпадения.
Пък и Gogo нито го знам кой е, нито съм му видяла очите, нито колко е програмист…
Или си е чиста проба престъпник!
Доверчивата
Снимка: Pixabay.com