Здравейте! Много ми е самотно и реших да споделя с вас какво ми тежи.
На празниците се чувствам ужасно самотна. Всички са със семействата си и се веселят, а аз съм сама.
Знам, че сама си подредих живота така.
Прекалено много избирах и накрая самотата избра мен. Нямам си никого.
Родителите ми са далеч и нямам възможност да пътувам до родното си село за празниците, защото съм на работа още в първите дни на януари. А толкова ми се иска да празнувам с някого.
Опитах се да се натреса на една колежка, но тя явно не ме харесва особено, защото си намери извинение да не ме покани да празнувам с нея и семейството й.
Колегите ми дискутираха само къде ще бъдат на нова година, а аз нямах какво да кажа, да се похваля и да споделя.
Знам, че е ден като ден, но трудно преживявам празниците вече. Измъчвам се. На никого не му пука за мен.
Любовта никога не ми е била сред приоритетите ми и сега плащам цената за този си избор.
Мога само да съжалявам и да се разкайвам, че не създадох семейство, а избрах единствено кариерата.
Дори и хубавата работа вече не ме утешава, парите не ме успокояват, вещите не ме радват…
Снимка: Pixabay.com
Не си само ти така!На мен ми се „натресе“нежелана компания,но това не значи,че не бях самотна!Предпочитах да прекарам съвсем сама,след като нямам обични хора до себе си!
а защо нямате бе хора..къде са ви обичните хора,деца,приятели близки-поне някакви има всеки..търсете вината в себе си..
Драга Ивалина,Бог да те пази от такава участ!Ние не искаме да сме сами!Млада съм,но родителите ми починаха преди повече от 10 години,отглеждам сама двете си деца,защото бившият ми мъж все не намираше работа,но ракия намираше!Принудих се да заживеем извън България,за да оцеляваме,а и роднини почти нямам.Мъже в ръцете ми,колкото искам(не искам,по точно)!Но…половинка лесно не се намира в този материален свят!Съдби колкото искаш!
Ако излизаш за работа в 6.30 и се прибираш към 19(защото нямаш помощ от никъде),след което трябва да си пуснеш душ,да сервираш,отсервираш,да приготвиш храна и да прегледаш домашни…как да имаш личен живот?А какво да кажем за децата,които излизат от дом за сираци без никаква основа,перспектива и близки?Опитвам се да се радвам и на това,което имам,но всеки понякога има нужда от ласка!
Е, защо ние самотните не се съберем някак или да си поддържаме връзка. Не говоря за любов, но поне едно приятелство може да се изгради. Всеки иска понякога просто да има някой, който да го изслуша или просто да разпусне. Трудно е да си заобиколен от хора, но пак да се чувстваш сам.
Тина, аз подкрепям твоята идея. Понякога човек се чувства безкрайно самотен, макар да е заобиколен от много хора. Аз съм „ЗА“.
мила госпожице ,напълно ви разбирам ,но аз живях 15 години със съпруга си и на празниците бях по самотна унижена и подтисната отколкото сега вече 11 години мога спокоино да седна на масата да вдигна чаша с вино и да благодаря на Господ че сам се избавила от фалша и илюзията за (щастливо ) семеиство.Уверявам те че има много фалш в днешните уж щастливи семеиства
Това ми е твърде познато… И аз живях във фалша на щастливото семейство 18 години…, докато накрая вече не можех да дишам…
Interesna tema,moje da se sformira edna golqma grupa ot samotnitsi,koito da spodelqt makata si.
Аз много добре те разбирам!Родителите ми починаха в чужда страна съм!Много ми е тъжно и самотно…..
Всички вие,ако не сте измислени от журналистически мозък,ЧУЙТЕ…зависи от всеки поотделно,как се чувства.Аз съм сама от 16 години в много далечна страна.Има дни,в които няма с кого да проговоря и една дума,много дни…но не съм самотна,защото Бог не ни изоставя никога.Имате ли възможност да си спретнете минипразник,Имате.А знаете ли,че има милиони на планетата,които нямат чаша вода за Коледната нощ,късче хляб нямат…Аз смятам,че трябва да се огледате и да ВИДИТЕ,че сте богати,че не сте сами,че сте избрали да бъдете далеч в името на по-високи цели.Спретнете си минипразник.Засмейте се.Подарете нещо хубаво,на който няма…зарадвайте…и се радвайте.Живота е прекрасен.Сейте доброжелателност и топлина.Стига на Тъгата.Стига.А на самотните…има сайтове за запознанства,нали….
Нека всички прочитат написаното от HRISTINA MITOVA….Светли празници пожелавам