Любовта, която ме върна към живота

Преди бях сигурна, че след последното „Сбогом!“ всяко следващо „Обичам те!“ ще бъде изречено много, много трудно

Преди бях убедена, че няма нищо по-хубаво от това да съм сама, удобно скрита в собственото си самосъжаление.

Преди не знаех колко е хубаво да споделиш любовта си, без да се страхуваш от последствията.

Не знаех дори, че е възможно да обичаш, без кой знае какви очаквания.

Преди да го срещна не мислех, че е възможно да му подаря свободата да избира дали да бъде с мен, или с някоя друга. И да не изпитвам болка от този избор. Нито ревност, нито пък ненавист…

Преди да го срещна бавно, но сигурно се променях и ставах такава, каквато онзи, предишния, искаше да съм.

Безлична и покорна, недоволна, мълчалива и нещастна… Аз бях всичко онова, което той искаше да съм, давах всичко онова, от което той имаше нужда… Но нито веднъж не направих нещо, което аз искам, или от което аз изпитвам необходимост.

Преди бях никоя, сега съм онази, която знае колко хубаво е да обичаш просто ей така.

Не защото и той ме обича, а защото се чувствам сигурна и уютно, и ми е хубаво от това.

Не искам да споделям с вас какво е да съм обичана, а да ви кажа, че аз пак обичам.

И знам, че ако кажа „Сбогом!“, то това няма да е сбогуване само с него, а с живота въобще.

Има обстоятелства, които правят тази любов малко невъзможна, дистанцирана и далечна.

Но има начин въпреки разстоянието, въпреки болестта и въпреки моментите на отчаяние, да споделим онова, което не сме успели през годините.

Да върнем доверието в онова, което понякога егоистично отричаме.

Бъдете здрави и се обичайте!

Не знам дали любовта може да спаси света, но със сигурност е възможно да направи живота ни малко по-цветен, дните по – спокойни, а нощите – по-топли.

Снимка: Pixabay.com