Чудото в моя живот! Господ ми изпрати голямо щастие!

Загубих родителя си, когато бях на 19. Караше камион и загина в катастрофа

Дълго време бях неутешима. Само този, който е загубил родител, може да ме разбере.

Болката е толкова голяма, че опустошава целия ти свят. Исках да бях загинала с него.

Той бе най-любимият ми човек на този свят. И сега се просълзявам, когато пиша това.

Единствената ми утеха е, че три години след голямата трагедия се сдобих със син.

Малкото ми момченце е точно копие на дядо си.

След като загубих баща ми, започнах да изпитвам болестна мания да родя момче. Бях си внушила, че само така ще го върна.

Вярвах, че духът на баща ми ще се прероди в моя син. Чудото стана и забременях.

Знаех, че ще е момче преди да отида на 3D.

За името не се и замислих, отдавна бях решила, че ще е на баща ми.

Ако искате вярвайте, ако искате недейте, но синът ми все повече заприличва на баща ми.

Има неговите зелени очи, къдравата буйна коса и трапчинка на брадичката.

Когато го погледна, сякаш виждам баща ми. И така ми е по-леко.

Живея по-спокойно, защото си имам син. Не вярвах, че баща ми просто ще изчезне и ще се стопи.

Сега го виждам в очите на детето ми и галя меката му косичка.

Да загубиш родител, когато си само на 19 год., е толкова несправедливо.

Не го пожелавам на никой.

Бих искала всичките ми близки да бъдат живи и здрави.

Да не се налага никога да страдам така, както страдах.

А на тези от вас, които са загубили близък и си мислят, че сълзите им никога няма да пресъхнат, искам да кажа, че болката действително не намалява, но винаги има за какво да се борите.

Аз свикнах да живея с тази болка.

Приех я, преглътнах я и я направих част от мен.

Не искам да изчезва, защото се страхувам да не го забравя.

И все пак не е честно…

Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Prekrasna.bg.

Пишете ни на e-mail [email protected]

Снимка: Pixabay.com