Хората не се променят
Здравейте, скъпи хора!
Видях, че много жени споделят личните си истории тук… Реших и аз да излея душата си и да ви разкажа какво се случи. Може би това ще предпази други момичета и няма да вярват на мъжете толкова наивно, както направих аз.
Запознахме се с Деян чрез наши общи познати преди около 13 години. Бяхме на морето, бяхме млади и без половинки. Веднага намерихме общ език, заедно ни беше хубаво и забавно. Почти веднага станахме гаджета, въпреки че една моя приятелка се опита да ме предупреди, че той не е мъж за една жена.
Помислих си, че просто ревнува и продължих да се виждам с него и след като се върнахме от морето. Нямаше и 3 месеца след запознанството ни, когато Деян ми предложи брак и аз бях толкова влюбена, че веднага приех. Години след това от негов приятел разбрах, че аз съм била идеалната – млада, влюбена и… готова да му роди деца.
Майка му и баща му постоянно му повтаряли, че е време да се задоми и той го направи.
В интерес на истината, не мога да се оплача от първите месеци след сватбата. Двамата не спирахме да купонясваме, да ходим по екскурзии и да се виждаме с хора.
Проблемите започнаха да се появяват, след като забременях и вече не беше редно да присъствам на пиянски вечери… Очаквах, че и той ще спре да ходи на такива места, но уви! Зарязваше ме съвсем сама вкъщи и кукувах месеци наред! При всеки мой опит да подхвана сериозен разговор, ми отговаряше, че му е писнало от драми…
Имаше вечери, когато изобщо не се прибираше… Впоследствие разбрах, че просто поддържа паралелни връзки, като основната цел винаги е била на него да му е хубаво.
Бях на ръба на нервна криза, родих здраво момченце и бях твърдо решена да се разведем.
И изведнъж предишният Деян се „завърна“. Беше толкова мил и грижовен…
Простих му всички грешки и запазих семейството си. Това продължи няколко месеца до… втората ми бременност.
Той отново спря да се прибира, а когато беше вкъщи, дразнеше се и на мен, и на малкия. Този път бях непоколебима!
Подадох молба за развод и просто се прибрах при родителите си! Деян ме умоляваше, че ще се промени, но сметнах, че „вълкът козината си мени, но нрава – не“.
Малко преди да родя, започнах да се виждам с един стар колега. През годините винаги ми е показвал, че има чувства към мен и можеше да му се има доверие.
Този път не сгреших!
Прие и мен, и децата с радост и сега живеем в неговия апартамент.
Нямаме много познати или весел живот, но сме спокойни, а това за мен е най-важно!
Умолявам момичетата, които имат подобни връзки, да прекратят всичко навреме, защото хората не се променят…
Няма смисъл да си губите времето с недорасляци и постоянни купонджии!
Бъдете здрави и се грижете за себе си!
Силвия, Стара Загора
Снимка: Pixabay.com
Толкова странно звучи ,,родих му деца“!Тези деца не са ли ваши ,да не би само мъжете да искат деца ,а вие да не искате?!