Home / Споделено / Изпадам в крайни настроения: Защо моят съпруг е толкова безчувствен?

Изпадам в крайни настроения: Защо моят съпруг е толкова безчувствен?

От седем години живея с един прекрасен човек – мил, услужлив, грижи се отлично за децата ни… Въпреки това понякога се чувствам ужасно сама, защото той никога не ми говори за любовта си към мен, никога не прави първата крачка в леглото.

Не страдам от излишни илюзии и никога не съм мечтала за идеалния мъж, но все пак исках да имам до себе си човек, който да умее да ме изненадва, да ме изпълва с щастие, да сме единни.

Израснах в много сплотено семейство.

И родителите ми, и баба ми и дядо ми са влюбени двойки, които винаги са искали едни и същи неща, радостно са изживявали чувствата си през всичките тези години съвместен живот. Исках същото за себе си. Но след две години брак разбрах, че нещо не е наред в отношенията ни. Опитах се да поговоря с него, но той така трудно споделя това, което мисли и чувства, че изглежда напълно безразличен.

Преди няколко месеца, при пореден опит за разговор, не издържах и се разплаках, а той дори не успя да реагира, да ме прегърне, да каже нещо мило. Намирам, че в поведението му има нещо от стила на баща му, който изглежда безчувствен човек.

Съпругът ми винаги се държи резервирано, сякаш се бои да не направи грешка или да не проличат недостатъците му.

Много се измъчвах и го склоних да се консултираме със специалист.

безчувствен

Мъжът ми е безчувствен

Предложиха ни терапия, която не даде никакъв резултат. От време на време той си признава, че е такъв по природа и че трябва да прави повече усилия, но всъщност не се променя.

За осем години само веднъж ме е поканил да излезем двамата на ресторант! За мен вече е ясно, че нещата ще си останат така.

Отстрани погледнато, всичко изглежда идеално. Приятелките ми дори ми завиждат за моя съпруг, който толкова ми помага за децата и в домакинството.

Изпадам в крайни настроения.

Понякога си казвам, че няма да понеса такъв живот, друг път си давам сметка, че все пак имам голям късмет.

Мария, 32 г.

Мнението на специалиста:

Когато четем приказки на децата си, обикновено не смятаме, че това може да повлияе на мечтите им. Но това понякога е точно така. Затова има жени, които цял живот очакват принца. Многобройни проучвания сочат, че поради тяхната упорита надежда той внезапно да се появи в живота им, те често остават сами завинаги.

Други създават семейства, но остават неудовлетворени.

Добре е да обясняваме на децата отрано, че всеки човек си има недостатъци. Те не пречат на щастието, ако са приети с разбиране.

Историята е публикувана в сп.„Жуpнaл“

Снимка: Pixabay.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*