Все по-рядко ми се случва да вляза в заведение
Не е въпрос само на пари, а най-вече на време – в задъхания си график трудно откривам часове да се видя с приятели и да поговорим.
Затова когато отида някъде, ми се иска да си е струвало – и като кухня, и като обслужване.
Неотдавна обаче с мой бивш колега решихме да хапнем и да изпием по една бира.
Седнахме в хубава квартална кръчма и зачакахме, но сервитьорката все ни подминаваше, сякаш заведението беше пълно с клиенти.
Всъщност заетите маси бяха само 3.
След близо половин час се появи и доста сърдита ни попита какво ще поръчаме.
Донесе ни бирата, а мезетата пристигнаха, когато чашите ни вече бяха празни.
Попитах я защо толкова се бави, а тя троснато ми отговори, че не била слънце да огрее навсякъде на мига.
През цялото време, докато бяхме там, веднъж не смени пепелника, а накрая, като не получи бакшиш (просто нямаше за какво) ни изгледа с убийствен поглед.
Почувствахме се като натрапници, които кой знае защо очакват тя да ги обслужи.
Стана ми изключително неприятно.
Чудя се как това младо момиче ще си изкарва парите, ако е все така намусено и не обслужва клиентите на ниво?
Никой не влиза в заведение, за да му опъват нервите, а да си почине и да се забавлява.
А тези, на които не им се работи, просто нямат място там.
Знам, че с това писмо едва ли ще променя нещо, обаче реших да споделя възмущението си.
Филипов
Снимка: Pixabay.com