Осъзнах колко скучно и пресметливо съм съществувала – ще се разведа!

Когато бях млада, бях убедена, че летя на крилете на успеха.

Каквото пожелаех, постигах го на мига. В каквато и среда да се озовавах, винаги ставах лидер и хората ми се подчиняваха.

Така беше и в училище, и по време на следването, и в работата. Ако дадена компания ми омръзваше, бързо си създавах нова и никога не оставах без гадже.

Пожелах да се измъкна от родния си град – заминах да следвам в столичен университет. Амбицирах се да специализирам в Германия – прекарах цял семестър там и усъвършенствах знанията си от езиковата гимназия.

Още преди да се дипломирам, започнах работа в голяма фирма. Само за година сложих колегите в малкия си джоб, защото бях и по-образована, и по-напориста, да не говорим за красота и сексапил.

Станах шеф и с подкрепата на директора командвах почти цялата фирма.

С подчинените се държах на дистанция, а с ръководството – на положение. Обмислях всеки свой ход и градях успешна кариера. С роднините се виждах само по празници и не допусках да ми гостуват в столицата.

Когато получих признанието и на собствениците на фирмата, реших, че е време да обърна внимание на личния си живот.

Разкарах поредното гадже и проучих кой от солидните господа, с които поддържах служебни контакти, са неженени или имат семейни проблеми. Така попаднах на един разведен лекар с големи амбиции и с изгледи за издигане към върховете.

В. беше приятен на външен вид, а след първата нощ с него установих, че и в леглото може да се разчита на хубави моменти. Впрочем удоволствието не представляваше проблем за мен, защото в брака не търсех любовта, а сметката.

Бързо завъртях главата на самотния доцент по медицина, ожених го за себе си, а след година родих и сина, за когото мечтаеше.

От първия си брак той имаше две дъщери, на които щеше да изплаща издръжка още десетина години, но пък това задължение го правеше уязвим и ми даваше право да измъквам по-голямата част от заплатата му с думите „синът ти има нужда от…“

В. си беше загубил ума по мен и аз лесно го манипулирах.

Разликата във възрастта беше в моя полза, красотата ми щеше да радва очите му доста време, а с креватната си акробатика направо го побърквах.

И така, с кратки любовни авантюри от моя страна, щяхме да караме още години, ако аз не се бях влюбила – внезапно и изпепеляващо.

Времето ли ми дойде, не успях ли да овладея емоцията, която досега винаги подчинявах на разума, и тя ме раздруса като земетресение, не знам! Но така или иначе не устоях пред чара на един млад австрийски журналист, който бе изпратен да отразява събитията в балканския регион. С моя отличен немски му станах и преводач, и екскурзовод, и най-добър събеседник.

Ханс беше по-млад от мен със 7 г., но това изобщо не личеше, защото беше преживял много, озовавайки се в най-горещите точки на света. Като човек той беше пълна моя противоположност и… аз го пожелах от първия миг.

Набразденото му от бръчки лице с присмехулни очи, спонтанността му, умението да очарова хората около себе си по естествен начин, без предварителни изчисления, както правех аз, ме възхитиха до такава степен, че му станах любовница, без изобщо да помисля за евентуалните последици.

Годината с Ханс е най-хубавата в целия ми живот.

Щастието с него надхвърли всички мои представи за близост. Когато той замина далече за поредната си задача, осъзнах колко скучно и пресметливо съм съществувала, преди да го срещна.

Изпитвах неописуема болка от липсата му – тялото ми страдаше, а душата виеше като на умряло. Направо се разболях, поддържах постоянна температура… А лекарите – колеги на мъжа ми, ме изследваха най-подробно и се колебаеха за диагнозата.

Синът ми ме гледаше уплашено, как пряко сили му приготвях закуска и го изпращах на училище без капчица от предишния ентусиазъм.

Въпреки връзката по скайпа, Ханс не успяваше да ми вдъхне бодрост и надежда. Единствено двете седмици по време на отпуската му, които прекарахме заедно, ме накараха да си стъпя на краката.

Заминах при него във Виена, уж да се консултирам с австрийско медицинско светило, а се върнах направо излекувана.

Ханс постоянно ми повтаряше колко специална съм за него… Но когато отново се озовах на родна почва, разбрах, че специалният е той. Защото ми разкри колко силно мога да чувствам, как безкористно мога да обичам и да жертвам всичко постигнато за една негова усмивка.

Вече никого не желая да подчинявам на волята си!

Не ме интересува кой какво ще каже или помисли за мен, не са ми важни нито кариерата, нито високият стандарт на живот. Не понасям и лицемерието, което е на всяка крачка в ежедневието ни. Решила съм – ще призная изневярата на съпруга си. Ще подам молба за развод, за да не се налага да го съпровождам на светските му прояви и служебни вечери.

Зная, че ще се опита да ми отнеме сина, че ще ме оплюе и ще използва връзките си, за да ме накаже и провали. Ако трябва, ще се върна в родния си град и ще преподавам немски в своята езикова гимназия, но вече няма да преследвам фалшив блясък.

Животът е само миг и е непростимо да го пропилееш с глупости.

Не знам как ще се развият отношенията ни с Ханс, но дори да не се видим никога повече, няма да спра да го обичам. Благодарна съм му, че ми помогна да намеря себе си.

Катя

Снимка: Pixabay.com