Prekrasna.bg
Започнахме да се караме за щяло и нещяло
Не знам как с Пламен стигнахме дотук.
Оженихме се с толкова любов, а после всичко се обърка.
В две неща не ни провървя – не можахме да си родим дете, работехме и двамата, а парите все не стигаха.
Може би затова се провалихме. Започнахме да се караме за всичко.
Направо не се понасяхме!
Не си говорехме, нищо не обсъждахме заедно. Може би ако бяхме помислили повече, нямаше и да се разведем.
Преди седмица аз навърших 40, а мъжът ми ще ги закръгли през септември.
Както се казва, половината ни живот със сигурност е минал, а ние сме наникъде.
От лятото насам вече не сме съпрузи, но обитаваме същата двустайна панелка, както и когато бяхме женени.
Каквото и да правим, заради апартамента няма как да се разделим.
Направо ми е писнало
Още пет години имаме да го изплащаме, по-точно аз, защото когато теглихме кредита, Пламен не работеше.
То и сега не е много по-различно, защото, както той казва, повече може да се вярва на прогнозата за времето, отколкото на обещанията на шефа му, че ще има заплата.
Толкова ми писна, че бях решила да го навия да продадем жилището. После да си разпределим парите и всеки да си хваща пътя.
Като направих сметка обаче разбрах, че това е пълна глупост. Той ще пропилее своя дял, ще остане на улицата и пак ще увисне при мен. Няма да мога да му затръшна вратата, знам си го.
Аз да се скъсам от работа и пестене, друг покрив няма да имам, дори за гарсониера не мога да събера пари. Ще се влача от квартира на квартира, ще плащам на хазяи и един ден също като Пламен ще остана на улицата.
Пълна безизходица!
Съдът ни разведе, но ние ще си останем заедно, докато смъртта ни раздели – нито като хората женени, нито като другите разделени.
Аз ще плащам сметки и кредити, ще чистя, ще готвя, ще правя дребни ремонти.
Пламен ще влиза с кални обувки, ще си хвърля чорапите, където свари, ще води компании, ще събира у нас всякакви изпаднали типове. Нищо чудно и някоя любовница да довлече вкъщи.
Колкото и да подскачам, той е свободен, разведен мъж, що пък да не си живее с някоя жена.
Колкото до мен, не ми трябва нито мъж, нито любовник, нито жив дявол. Ако толкова приритам, ще легна с някой началник. Като не мога да си родя дете, мъж за нищо не ми е притрябвал.
Пламен ми стига и ще ми държи влага, докато съм жива.
Даниела
Можете да ни разкажете своята история и да я изпратите на [email protected]
Снимка: Pixabay.com
