Вече не виждам никакъв изход, душата ме боли

Имам тежък живот

Здравейте!

Пиша ви с голяма болка в душата. Едва 27-годишна съм, а вече се страхувам – докога всичко ще се повтаря?

Та аз вече нямам никаква надежда, че нещо ще се промени.

И тази година, както и предишните, дойдоха празниците, а аз бях тъжна.

Но продължавам да вярвам, че въпреки злобата, лицемерието и лъжите, все ще се намери някой добър човек, който да ме разбере и да ми помогне.

Аз все още не мога да се зарадвам и да се усмихвам. Дори напротив – все повече плача и страдам.

Доста от хората, които ми бяха обещали помощ и искрено приятелство, не удържаха на думата си.

Продължавам да се боря с бедността, немотията и самотата.

За съжаление, появи се и сериозен здравословен проблем, който налага операция на единия ми бъбрек.

За нея обаче е необходима голяма сума пари, които аз по никакъв начин не мога да събера. Отдавна съм безработна и само мисля как да оцелявам, а не за операцията.

Точно сега, в тежък за мен момент, разбрах горчивата истина – онези, които ми се кълняха във вечно приятелство и любов, само са ме лъгали.

Колкото ме боли тялото от болестта, два пъти повече ме боли душата от изгубените надежди.

В този студен свят всеки може да те заблуди с красиви приказки, но истинско значение има само направеното добро.

Единственият човек, който остана до мен и никога досега не ме е предавал, е моята баба. Заедно водим всички битки – всеки ден и за всяка стотинка.

Нейната пенсия, за жалост, не стига за нищо. Като платим сметките и купим лекарствата, не остава и левче.

С какво да живеем, като трябват храна, дърва, лекари?

Прося от всеки срещнат, но хората ме отминават. Някои дори ме ругаят.

Други най-нагло ме използват и лъжат. Като онези, които през лятото ме взеха на работа в курорта „Албена“, а накрая не ми платиха.

Сърцето ми е свито от страх, болка, отчаяние и мъка.

Всеки ден с баба се молим на Бог, но той дали чува молбите ни?

Защо ни подлага на толкова изпитания, след като и тя, и аз винаги сме били добри, честни и възпитани?

Аз съм млада и не заслужавам това.

Баба пък е жена на години и нейната участ също не биваше да е такава.

Вместо аз да се грижа за нея и да й бъда опора, тя и сега за всичко ми помага.

Въпреки страданията и разочарованията, продължавам да вярвам, че има честни и добри хора.

Николина

Скъпи читатели, можете да ни пишете на e-mail [email protected]

Снимка: Pixabay.com