Вкъщи скандали не искам, затова си мълча – не знам дали съм щастлива

След работа Стефан се прибира с удоволствие вкъщи – там, където са любимите му дъщери и съпругата Михаела. До днес той е влюбен в жена си така, както и в деня на запознанството им преди 17 години.

Гледната точка на Михаела обаче е друга.

Вижте от самата нея защо Стефан не може да живее без семейството си:

Защото те обича, предполагам?

Всеки български мъж обича някак си. Особено когато жена му изкарва повече пари от него, когато сметките за ток, парно и вода са само неин ангажимент. И когато децата, вече тийнейджърки, искат пари за маркови маратонки и дънки единствено и само от мама, понеже знаят, че тати е на държавна работа и взима едва 550 лева.

Искаш да кажеш, че любовта му е фалшива?

Не искам да давам определения, но знам, че еманципацията направи лоша услуга на жените.

Преди години, в стремежа си да се докажем, че сме равноправни на мъжете, ние отидохме твърде далеч. И голямата заплата е най-малкият проблем.

А къде е проблемът?

Че всички останали ангажименти като домакинство – готвене, пране, гладене; грижа и отговорност за децата, си останаха женска работа. Генетично заложено ни е да бъдем добри съпруги и майки.

Въпрос на възпитание е дали съпругът ще осъзнае това и ще поеме поне част от нашите задължения, или ще продължи да се прави на мъж, какъвто отдавна вече не е.

А не е, защото и него все още го възпитават по стария начин – да е глава на семейството. Затова еманципацията не е плюс за жените, а много голям минус. На мъжете така им е по-удобно и често казват: Че кой ви е виновен?

Искахте еманципация – на ви еманципация. Между другото, и в леглото нещата са същите.

В смисъл?

И там мъжете сдадоха багажа. Лежат си отдолу с оправданието, че ако ние сме върху тях, ще ни е по- хубаво. И си чакат края на удоволствието, без да си мръднат пръста. А че и ние имаме нужда от удоволствие, а не само от клатене, не се замислят.

С доста хора съм говорила на тази тема – повярвай ми, така си е. А всеки има право на щастие, нали?

Стефан не поема ли част от грижите за децата поне?

Единственото, което прави, е да измие пода в събота следобед. И през седмицата по десет пъти ми натяква как и той, видите ли, домакинства.

Вече се преструвам, че не съм го чула, защото ако си отворя устата, ще кажа и други неща, които няма да му харесат. А скандали вкъщи аз не искам. Достатъчно ми е натоварено в службата, поне у дома се опитвам да ми е спокойно.

Значи жените сме жертва на еманципацията?

Отвсякъде.

Затова на Стефан му е приятно да се прибира у дома и ние с момичетата да го обгрижваме.

На него нищо не му липсва – голямата му прави салатка, малката сервира масата, пуска му любимия канал по телевизията, а той, кръстосал крак връз крак на фотьойла, се усмихва доволно.

Има ли начин, по който ти да се промениш, за да ти е малко по-добре?

Няма.

Аз също съм учена и възпитавана да бъда и майка, и съпруга.

Снимка: Pixabay.com