Prekrasna.bg
Не съм вярвал, че аз – мъж почти ма 50, техничар до мозъка на костите си, доста мълчалив и дори скучен, според жена ми, ще седна пред компютъра не за да работя, а да пиша писмо.
Преди 16 години заминах за работа в чужбина, бързо се устроих и взех при себе си и семейството си.
Малко след това почина баща ми и майка ми остана сама.
Никога не се оплака, не ме упрекна, не ми намекна, че няма кой да се грижи за нея – аз съм единствен син. Често се чувахме и тя всеки път казваше колко е добре и колко всичко й е наред.
И само въпросът „Скоро ли ще си дойдете?“ издаваше, че всъщност е тъжна и много самотна.
С ръка на сърцето мога да кажа, че се грижех за нея, мислех я, не съм я изоставил, не съм я забравил нито за миг. Най-големият ми грях е, че не удържах на думата си.
Всяка година си идвах в България през август, когато цялата фирма излизаше в отпуска, и това беше нашето време.
Да се завърнеш в бащината къща
Ходехме заедно на кино, разхождахме се, канехме гости. Тя ме глезеше с гозби и сладкиши, които обичах от дете.
Винаги ме изпращаше до входа на кооперацията и не идваше до летището… за да не виждам сълзите й.
Аз пък все й обещавах, че този път ще направя всичко възможно да си дойда по Коледа или най-късно за Великден, а не чак през следващия август. Ето това обещание не спазих и се чувствам ужасно виновен.
Да, дойдох си в началото на декември миналата година, но не за да прегърна майка си, не за да усетя аромата на нейния прочут кекс с канела, не за да ме посрещне с греяно вино и орехи, а за да я изпратя в последния й път.
Не можех да се побера в кожата си от болка и безсилие.
Единствената ми утеха беше, че мама беше умряла като праведен човек, спокойно, без да боледува, в съня си.
Но това не намали тежестта в сърцето ми, не успокои съвестта ми, не потисна усещането ми, че съм останал сам.
И този път се върнах през август, както обичайно.
Но когато се изправих пред заключената врата, усетих как мъката ме задушава. Не чух стъпки в коридора, не ми замириса на печени чушки, нито на печени сливи…
Мислех, че таванът ще падне върху главата ми.
Трябваше да минат дни, за да посегна към вещите на майка си, но така и нищо не посмях да разместя, дори събраните вестници.
Искам да кажа на синовете, които живеят далеч от родителите си: Връщайте се често, колкото и да ви е трудно, и дръжте на дадената дума.
Защото идва ден, когато имаме и време, и възможности, но нямаме най-важното – любим човек, който да ни посрещне.
Повярвайте, няма по-страшно изпитание от това да се изправиш пред заключената врата на бащиния си дом.
Един син
Изт.“Лична драма“
Чудесен разказ и много,много поучителен!!!Но най-лошото е ,че управляващите в нашата прекрасна страна докараха народани да мизерства и човек иска неиска трябва да се бори за оцеляване и много хора затова напускат България.Скоро и аз ще съм от тези хора които напуснаха страната ни,защото мизерията е пълна.
….
Mnogo tijna istoriq.Kato 4eta se razplakah.Dosta godini rabotih v 4ujbina,no se zavirnah zaradi roditelite mi.Mayka mi se razbolya.Gledah ya ,grijeh se za neya.V denya,kogato po4ina,gospod me nakara da stana ot stola i da se prostya s neya,pregirnah ya tya izdihna.Mnogo mi e mi4no,no za men ne byaha vajni tolkova parite,kolkoto roditelite mi.Dobre,4e byah se zavirnala.Vsi4ko e vipros na jelanie.
nai goliamata bolka e edva kogato gi zagybim togava ni stava iasno kakvo sme zagubili i se yte6avame c tova 4e pone ne sa lejali bolni no…….. naistinata e 4e stra6no mnogo boli
НЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ , А НИЕ СМЕ ВИНОВНИ ЧЕ СИ РАЗИГРАВАТ КОНЯ
Живота носи и весели и тъжни случки,тази е разтърсваща.Колко родители си отидоха без да бъдат изпратени от любимите си деца ?Колко майки и бащи не дочакаха да прегърнат или поне да видят децата си ?Много са !Сякаш не това е най-страшното,а тихата болка и отчуждението.Майката ,казва добре съм ,а сърцето и плаче.Децата казват -Добре сме, а в същото време тънат в не мотия ,там в далечната страна.Разбити животи,изоставени деца и родители.Колко мъка има на този сват Боже !
Смрази ме!
Къде да се върнеш?Завръщане ,значи пътуване ,към нещо…….!Нищо не остана от Северозапада,къде да отида -да си купя едно нколело с щаига ,и да седна в кръчмата …………..!Господи Помилуи !
KOLKO BOLKA……………….KOLKO STRADANIE…………..KOLKO LI TRYABVA DA SE STADA!!!!!!!!!!! AZ ZAGUBIH MAYKA SI DVA DNI SLED KATO SI TRAGNAH OTNOVO KAM CHUJDATA ZEMYA. IZMINAHA 7 GODINI…..PRIBRAH BASHTA MI PRI MEN I TAKA SPASIH JIVOTA MU……..NO VSYAKO ZAVRASHTAPOMNYA MI NAPOMNYA CHE SAM SAMA. VSYAKO DETE E SAMO BEZ MAYKA…..DORI I ONOVA NA 70 GOD.
🙁
Чувството и при мен е същото въпреки,че не бях в чужбина,а в същия град и се виждахме почити всеки ден,дори и в деня в който почина.Къщата е пуста,а само няколко дни след погребението беше разбито за да се търсят железа за издаване.Стана още по тежко да се ходи там,където да скоро е кипял живот.
Просто…. нямате представа колко ми е познато всичко това…..
Всеки човек трябва да може да направи своя избор сам без да се замисля твърде за родителите си, защото родителите може да са самотни ако избора на детето им е да живее далеч от тях, но ако живота му е по – добър и е този, който то иска тогава не виждам проблем в раздялата… Проблем има за хората, които са егоисти и не желаят /или не допускат/ децата им да търсят пътя си. Тази майка е най – добрата, която всеки може да си пожелае. Тя е разрешила на детето си да живее собствения си живот. В крайна сметка човек се ражда сам и сам умира…като оставя след себе си достойното си поколение!
http://www.youtube.com/watch?v=gcr-UKDNKAk
Разплака ме, човече!
Съдбата на милиони българи, за жалост! Хубавото е, че му се вижда краят! Сега да проявим смелост и търпение, вяра и оптимизъм, за да устоим и на последното изпитание! Оттам нататък добруване ни чака! И така яе бъде! Амин!
СЪЩОТО СЕ СЛУЧИ С МЕН ПРЕДИ 9 ДЪЛГИ И ТЕЖКИ ГОДИНИ . НА 13.03.2006 ПОЛУЧИХ ЛОШАТА НОВИНА ,ЧЕ МАМА Е ПОЧИНАЛА . САМО НА 60 ГОДИНИ. АЗ СЪЩО СЪМ ЕДИНСТВЕНО ДЕТЕ . ЕТО ВЕЧЕ 9 ГОДИНИ СЕ ЛУТАМ МЕЖДУ СМЪРТТА И ЖИВОТА . ТЪРСЯ МАМА ,А НЕЯ Я НЯМА . ХОДЯ НА ВЕЧНИЯ И ДОМ И ПЛАЧА ,ДОРИ КРЕЩЯ И ИСКАМ ПРОШКА . ЗА ТАКОВА НЕЩО НЯМА ПРОШКА, ДОКАТО НЕ ОТИДА И АЗ ТАМ . ПАРИТЕ НИ РАЗДЕЛЯТ ,РАЗБИВАТ СЕМЕЙСТВА , РАЗДЕЛЯТ НИ ОТ РОДИТЕЛИ И ОТ ДЕЦАТА. ИМАМ ДВЕ ДЕЦА ВЗЕХ ГИ ПРИ МЕН В ИСПАНИЯ . СЕГА АЗ СЕ ПРИБРАХ ДА ГЛЕДАМ ТАТКО. НЯКОЙ ДЕН АЗ ЩЕ БЪДА НА МЕСТОТО НА МАМА . ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА И ОПРАВДАНИЕ ЗА ТОВА НЯМА !!!!!!!!!!!
Ne! nqma po strashno izpitanie ot tova da se ispravish pred zakliuchenata vrata na bashtiniq mi dom!!!!!!! Dozivqh go i vseki pat srceto mi krvi!!!! Za vsichkite godini ot 21 do53 dodeto bqha zivi moga da sabera 3-4godini da sme bili zaedno ot tezi po nqkolko dni, sedmici ili mesec. Shte kopneete za edna edinstvena duma ,no nqma da chuete nitu shma na otvarqshtata se vrata za da vi pregrnat,a nema tishina i prazni stai, koito brzo napuskam i trsq uteha pri poznati prijateli……………
Не само синове….. И дъщерите……
И мене. Макар че нямам общо с тая ситуация.
И мен разплака…въпреки,че нямам такъв проблем
Как да стане това….,Недке? Хубаво ще е ,но как? Вижда ли се краят…………(((
((((((
Върнете се в България,хора,всички до един се върнете,съберете се с децата си и с родителите си, защото няма нищо по-важно от това–дори милиони да получавате в чужбина – пак не си заслужава, защото ще ви парят на гърлото рано или късно. Можех и аз да замина в чужбина, но не съжалявам,че останах,въпреки всички трудности тук.
Понякога не винаги е въпрос на желание ,а на …оцеляване.И аз не съм се връщала от осем години,и аз не мога да се видя с моята майка…но как да се върна,като съм на 60 години ,и нито пенсия ще имам ,нито работа.Така,че всеки знае себе си,както и защо е тръгнал.Децата си не убеждавам да се върнат или да останат.Всеки по своят път,живота стана такъв,че където и да сме трябва да живеем някакси.И в чужбина не ни е хубаво,но имаме с какво да преживяваме.Да се молим да сме здрави и ние и близките ни.А историята е много тъжна ,и аз самата се разплаках…Плачем си за много неща тук,но всеки от нас си има своята подобна история.Тъжно,но…факт.
Няма да ни простят.това е ясно.Но по-печалното е ,че и аз не мога да си простя………онези стотици заминавания,онези пълни багажници ,онези ожулени петолевки ,кътани месеци за да ни ги мушнат скришом в ръката !Как да си простя,как да забравя двете фигурки ,застанали на пътя,махаики докато колата ни се скрие зад завоя?Ние сме обречени ,и дори тази радост няма да имаме-да махаме след заминаващата кола.
И аз бях оставила майка си сама,но когато се разболя и легна на легло се върнах ,грижих се за нея но беше доста късно болестта наделя и тя почина в ръцете ми.Почина с лека усмивка и успя да ме погали.
Sled 2 meseca e Avgust…Tozi Avgust v koito i az ste zastana pred zakluchenata vrata..
Разтърси ме,разплака ме и ме задуши твоята изповед….и аз съм една такава грешница която хвана пътя за чужбина,а родителите ми ги виждах за по един месец в годината….отидоха си и двамата ….Болката е голяма…моята вина също,упреквам се,че не бях до тях…не мога да си простя….
Асен Симеоноv, vsichki pishete takiva istorii, che ne sam spryala da placha prez cyaloto vreme.
Четейки написаното от този наш сънародник, сълзите ми не спираха и дъха секваше, защото при мен нещата са още по -зле.Загубих и двамата ми родители, без да мога да се сбогувам и да ги изпратя до тяхния вечен дом.Вярвате ми изминаха дълги години, не мога да намеря вътрешен мир и покой.Казват че времето лекува болката….Напротив, тя се засилва, в момента в който си спомна за тях, болка и мъка свиват сърцето ми.Затова връщайте се при родителите си докато са живи.После е твърде късно и вече безмислино.
Мислиш ли, че имаме нужда от твоите съвети! Ти си избрал своя път, който е егоистичен и безчовечен! Не ни давай акъл. Стой си в страната, чието име не споменаваш и запомни – колкото остаряваш толкова повече, ще ти тежи! Тогава си вземи кредитната карта и си купи родина!
Мерзост!
Тези думи помогнаха ли ти да се почувстваш по-значим и по-праведен?
Никой на никого не е длъжен – ми каза психотерапевта , като отидох при него . Ние само си въобразяваме , че можем или щели сме да направим нещо за някого. Всичко е определено предварително .Има хора които все са заедно , но нещата между тях не са с обич , а принудително. Обичайте си родителите и когато са на онзи свят и знайте и те ви обичат . Утре е черешова задушница. Простете си първо на себе си , че така се чувствате и се успокойте , после се усмихнете – все едно Те , нашите ближни са наистина с нас и ще ги усетите как се радват от онзи свят..
Докога ще четем тъжни истории .Няма по страшно от това да се изправиш пред бащиния си дом и да няма кой да те посрещне. Това го замислиха отдавна деветте мръсни еврейски старчета които сеят разруха и смърт……
Павлина Джарова ти си еврейка мила нети е дадено да разбираш хората. Истината просто е истина. Тя те прави свободен и вечен. Ако си комшютър и след края отиваш за скрап… не знам трябва да питаш някой от вашите.
С това признание разтърсихте много хора.Такава е съдбата на много българи по света.Възхищавам се на силата,която имате,за да го споделите.Повдигате много въпроси като това кои сме,колко сме привързани към Родината и до къде сме способни да стигнем в името на успеха,какво печелим и какво можем да загубим,заради него.И дали наистина след това,както някои каза можем да си купим…Родина.
ami vrashtaite se po chesto ,ama moje da izgubite nqkoe evro?ili si zemaite roditelite samozabravqte se kato otidete v chujbina a posle revete
Пич, пий си хапчетата редовно, щото както си тръгнал, скоро и розови слончета ще ти се привиждат.
За съжеление така е.Аз съм майка и съм в чужбина да помогна на семейството.Но ако все така е в България и децата ни ще тръгнат по чужбина и ния ще чакаме децата да се завърнат в бащения си дом.
Защо всичко толкова късно разбираме.
Violeta Romanova
Всеки сам избира как да живее живота си,но за мен от материалните ,по-важни са моралните ценности.Няма нищо по-хубаво от това да си близо до близките си ,да черпите взаимно сила един от друг и да си помагате,пък дори и парите да не достигат.Всички казват ,че е много лошо в чужбина ,но когато си идват в България в джоба им чака билет за връщане обратно.Защо???Ние второ качество хора ли сме като сме останали тук,как преживяваме със заплати от по400 лева?Всеки сам е свободен да решава ,но не искайте да ви съчувстваме и да ви съжаляваме.Преди година изпратих майка си ,беше болна ,но до последния и дъх бях до нея, аз и затворих очите и сега макар да ми е безкрайно мъчно изпитвам някакво вътрешно удовлетворение ,че направих за нея всичко каквото можах и което тя безспорно заслужаваше.
Г-жо, това, че Вие сте избрала да се мъчите с 400 лв не ви дава право да пишете , че който е заминал не трябва да иска съжалението Ви. Никой не го и иска, но това изказване показва две неща за Вас:
1. Завист – защото другите са имали смелостта да направят нещо, вместо да се мрънкат и да не правят нищо
2. Комплексащина – не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле
И все пак в статията става въпрос за друго, така че емигрантите не са Ви виновни…
CF xc. Xxxx. Ccffxffgffgcvvvcxcn.lmmmxgti
Далеч от родина,далеч от приятели,намерих аз себе си много самотен.
А давате ли си сметка , че ВАШИТЕ ДЕЦА , растат в друга страна и БЪЛГАРИЯ , няма да я усещат , като своя РОДИНА? Всеки човек приема за родно мястото , където е израсъл.Тъй, че хилядите българчета растящи в чужбина , вече няма да искат да идват тука
Разказът е много трогателен, но за съжаление, не е изключение, а „съдба“ на повечето българи!….
Мили хора,трябва заедно да се пребориме с тази ситуация!Не трябва да напускаме Родината си, а да се опитаме да променим ситуацията…Какво са парите в сравнение с Любовта на близките хора, с красивата българска природа,с народните хора и песни!!
Боже, пази България и българския род!
АМИН!
Върнах се с трепет,че ще прегърна милата ми стара майчица и моето голямо момиче!и душата ми ще се успокои в бащината или семеен дом.Но нищо такова не се случи.Майка се бе променила до неузнаваемост и сякаш бе чужда жена,нямаше го този копнеж и трепет,но една стопила се жена,толкова състарена,че болка прониза душата ми!Моята красива интелигентна майчица,която винаги ме посрещаше с трепет и голяма радост.Погледът й блуждаеше,сякаш бях непозната,объркана с примесени моменти на радост и учудване.Нямаше какво да яде и с какво да ме посрещне!.зарадвах се че съм й купила разни сладки и храна.Заболя ме силно,погалих я и я целунах,майче вече съм при теб, скъпа моя майчице!.сълзите измиха ужаса по лицето ми и облекчиха,обърканото ми сърце!Разбрах,че не помни и се измъчва от това.успокоих я и й казах,че съм мечтала да се гушна в нейната прегръдка и че много я обичам и вече не ще я изоставя!.Колко скъпа цена платих с този мой гурбет,сега го усетих с болка.Разбрах проблема й и реших да я успокоявам винаги и да облекчавам обърканите й представи.заболя ме силно,моята скъпа майчица изоставена ,сама не знаела вече как се готви и си спомняла само един вид ядене и само него готвила-свинско със зеле.как е оживяла цели три години?Макар,че й изпращах кашони с храна и други неща,но не е знаела как да ги приготви.Вината напираше в ума и сърцето ми!просто трябва да съм до нея и всеки миг от живота й да й подарявам любов и нежна закрила!Благодаря на Бога,че се върнах,но дали навреме?Заредиха се дни и месеци на безработица и най вече на възстановяване на взаимоотношенията ми с мама и момичето ми което се държеше отчуждено и грубо!Бях ужасена,как да възстановя семейството си?…Съпругът ми беше починал твърде рано,бяхме останали сами с момичето ми,което се привързало към чужди хора и бяха се настанили в дома ми и не си излизаха.наложи се да водя дела и полиция.Ужасена сред руини и развалини от съсипани мечти и тежка реалност,трябваше смело да се изправя и да се боря за дома си,за майка си и дъщеря си!Беше адски трудно,но благодарение на упованието ми в Бога и съветите Му-победих,макар и мъчително и бавно с месеци.успях да възвърна домът си и да взема мама при мен.Тя се успокои и започна процес на възстановяване,СЛАВА БОГУ!За съжаление вече 3 г.се боря за любовта на дъщеря си,която реши да живее на квартира!Но успях да спретна и възстановя удобствата в дома си и най вече да обгърна с грижи и любов прекрасната ми майчица!И макар че се чувствам амортизирана и затруднена в работата си се надявам,че Бог никога не ще ме изостави,щом в сърцето ми има любов и грижа за близките ми и хората около мен!…Очаквам,че всичко ще отмине и ще мога да виждам усмивките на скъпите ми!
Румяна Иванова Как? – Информация има много и по-ценно от информацията няма. Но първата стъпка ще я направим ние! Промяната започва от нас! И като променим себе си, ще променим и ситуацията! Видяно е от великите ни пророци и ще бъде!
Много е тъжно… Бедността със сигурност не е порок, но разделя семействата в същността им, обрича ни на самота, отнема ни корените и да – за някои хора (в това число и на мен, макар че съм в България) тези неща са много важни. Това са ЦЕННОСТИ!
https://www.youtube.com/watch?v=oD2G7cA52vI
Tи си на хранилка мила. И си доста напориста. Дали спиш спокойно?
Павлина Джарова бл. 241, вх. Б, ап. 34, гр. София тел. 02 868 05 11, 0888 850 396 инж. Павлина Ангелова Маринова-Джарова;
Павлина Джарова ти си на хранилка мила. Да си беше стояла в катуна, нямаше да обидиш накой като мен. Какъв студентски град? какви медици? какви розови слончета? Прекаляваш!
А ако родителите ни са разделени и няма печени чушки нито сливи!?,и само ни пренебрегват и гледат в ръцете какво йм носим ние?тогава трябва ли да сьжаляваме за нещо?
разбирам те много добре и ние сме така само в ръцете ни гледат и никаква радост в очите им че сме си дошли 🙁
Толкова искрено, болезнено и истинско. Аз живея в чужбина от 10 години и се връщам за съжаление само един път в годината да се видя с родителите но не е достатъчно… Майка ми получи инсулт наскоро и съм си казал да правя по чести посещения…. Боли ме страшно много, и ме заболя още повече след като прочетох писмото на този човек и трябва да призная че трудно спирах сълзите си
И да си тук, и да те няма, загубиш ли баща и майка, болката е голяма. Аз съм си тук, в България, но живях в друг град и не можех да виждам много често родителите си. Когато татко умря, аз бях сравнително млада и не бях сама, а със съпруга си, което ми помогна да понеса загубата му малко по-леко, но въпреки това, се чувствах като наполовина сирак. А, когато, преди две години умря моята мила и стара майчица, а и аз вече бях вдовица от 13 години, се почувствах напълно сама и осиротяла, въпреки, че децата ми са тук, до мен, във Варна. Това, че те са край мене, разбира се, че ме крепи, дава ми сила, опора и кураж да живея вече остаряла и не особено здрава, но мъката по моите мили родители, си остава вътре в мен и липсата им ме кара да се чувствам като пълен сирак. Липсва ми страшно много и моят скъп съпруг. Но шоуто с име Живот трябва да продължи и участвайки в него трябва да го играем достойно, честно и почтено. Трябва да обичаме живите и да почитаме мъртвите! Затова и днес, на Черешова Задушница – ден за упокой душите на мъртвите, трябва да се поклоним пред светлата памет на близките си покойници, да им запалим по свещица, да им поднесем цвете, да се помолим на Бога да даде покой и мир на душите им, и да вярваме, че те винаги ще се реят из въздуха край нас, бдейки над нас и помагайки ни в живота, който, уви, не винаги е лек, светъл, весел, цветен и безпроблемен.
Дай Боже да ни чака хубаво! Амин!
Павлина Джарова От всички коментари, които прочетох ми направи впечатление, че само Вашият коментар е на човек без Душа… Да сте жива и здрава!
Violeta Romanova sorry,ne go iskah……..
Всиките носим в сърцата си една и съща болка….било е то за родината си или за родителите ни които по една или друга прочина сме ги оставили сами или пък ние сами сме родители и чакаме децата да се връщат при нас…Болката е една и съща! Всеки знае какво е,дали дете или родител! Аз съм от двете! Родител и дете! Имам майка която не съм я видяла от три години,и съм и майка в очакване на дете… Бог сили да ни дава на всичките, само той е над нас.
razplaka me
Сърдете се на себе си за шепа жълтици се продадохте и после искате прошка, няма кой да Ви я даде, това е, съредте се на хората които Ви принудихт, а за съжаление все още прибуждават да се продавате и да изоставяте всичко милотук!
Вижте, аз съм майка и баба на дъщеря и внуче живеещи в Италия. Бъдете сигурни, че вашите родители ще ви простят всичко и биха били по щастливи далече от родината и близките но здрави и работещи отколкото тук близо до семейството си но нещастни и не добре живеещи. Сещайте се за тях, носете ги в сърцето си и давайте милостиня в тяхна памет. Аз също виждам моята дъщеря и моя любим Григор един път в годината, и после ми е много, ама много мъчни и тайничко си поплаквам за него но се моля на Бог да ги закриля и пази. Така, че мили хора не страдайте, молете се за близките си и ги почитайте……..Те не ви се сърдят за нищо, бъдете сигурни….
Леля ми.Тя ми остана.Когато се връщам,й гостувам.Ставам пак малкото момиче,което е на гости при любимата леля.Седи със съседките на пейката пред къщата,но не изпуска от очи минаващите автобуси(забелязах го,когато я видях един път да напуска компанията,за да ме посрещне).Един път й казах: "Колко е хубаво някой да те чака!". Тя ми отвърна: "Не знаеш колко е хубаво да има кого да чакаш!. И това, за обещанията, вярно е. Много пъти съм си казвала, да не обещавам, след като не съм сигурна, че ще го направя. Но в момента го искам толкова много,толкова много,пак да си отида,пак да ме посрещне,колкото се може по-скоро…ако може,още следващия месец…следващата седмица…
Простено е!
Аз не мога да намеря думи,с които да коментирам тази статия. Може би най-точните са"Разтърсваща". И моите очи няма да има кой да затвори. Знаете ли? Успокоява ме само едно,че синът ми ще ме запомни жива, усмихната и благодарна за това,че съм била негова майка-горда майка!Зная,че там,на 11000 километра, той не е забравил България и на всеки празник зад него е българското знаме.Не е забравил кой е ,просто е последвал любовта си. Дай,Боже,да е постъпил правилно. Аз уважавам всяко негово решение.Направете го и вие и може би ще се почувствате по-спокойни.Благодаря ,че прочетохте моето мнение!
Незнам дали ще ни простят,но на мен често ми става тешко и поплаквам.На мама вещите още стоят,сега през август ще стане 2 години.Когато се връщам галя тях вместо нея………
Gospodine,4ovekat prosto spodelia.Az sa6to se namiram v 4ujbina.Vaprosat da sam tuk stoi v tova dali da se varna pri roditelite si ili az na svoi red kato roditel da osiguria po dobro bade6te za deteto si???
…mislq, che prekaleno mnogo dramatizum e vkaran tyk…kakvo da kajat maikite na koito decata otivat na boinoto pole i nikoga ne se zavrushtat?!…tova e jivotut…tova prihvashtane kum nechistata suvest edva li ne…. e absolutno izlishno!!! Kakvoto bilo, bilo…na koi my e nyjno da skurbi …?! Zashto chyjbinata da e vinovna za tova?! Izmestvane na istinskata prichina zaradi koqto skurbi tozi chovek!..A maikata ne e ymrqla…tq prosto se e vuzdignala v drygo izmerenie…tq e veche s nego, navsqkude…Samo deto toi ne moje da q pochyvstva, zashtoto sqkash my e po-lesno da skurbi, ot kolkoto da se mobilizira I da preydolee fizicheskata zagyba!
Ами върнете се тук е мястото на българите в България.
Красимир Александров lele kakav psihopat. Imena ,telefoni nomera ,spishli spokoino ….,zaplashvash lia jenata che ne6to ne razbiram? Ti niakakav neyspial v jivota chovechec li si ? Ti jivial li si na van za da znaesh na nas kavo ni e v dushite ? Koi si ti ?
Violeta Romanova Съжалявам ако съм ви разстроил,аз също плача ,и не се срамувам от това .Няма дума ,която да употребя за да съм в''десетката''…..За това ще напиша АМИН !
Аз съм от тези майки, ба които синовете им чужбина… Аз не препятствам заминаването му, даже го поощрихме с баща му…Той вече втора година в Англия, доволен е и много ни помага… Вчера той навърши 23 години- Бъди жив и здрав, сине!
Тъжен е разказът Ви. Но не се упреквайте, Вие видимо сте бил добър син на майка си и сте направили каквото сте могъл. Аз много обичах баща си и бях до последния му жизнен миг до него-и все пак той си тръгна…Животът ни не винаги зависи от нашите планове. Дори и да сте бил при нея на всеки празник, ще дойде момент, когато ще се разделите. И щом сте написал това писмо, това означава, че тази жена няма никога да бъде забравена от Вас и това е най-голямата отплата за майка Ви. Опитайте се да се успокоите и да си простите сам, защото това е бил Вашия път. Философски погледнато, хубаво е, когато има ред в живота и си тръгва най-възрастния. И повярвайте ми, ужасна болка е да бъдеш до леглото на умиращ обичан човек. Така че може би Бог Ви е спестил това – нали майка Ви би могла да почине в някоя от августовските ви отпуски? Бъдете здрав и предайте обичта си на децата си – в тях също има нещо от Вашата майка!
… къпе са гол у барата, гони говедата по поляната, свири циганска музика, пие до безпаметност рикия в кръчмата и проклина черните си дни:
– “Да съм жив, един ден да умра че да са рода”…
… тихия спомен на нашето детство — най-здравият подслон и най-сигурната ни обител:
– “Като порастеш, връни са на село да станеш мъничек”.
Ееех, защо заседа буца у грълото ми, докат гле’ам тава, зафрълен на 5000 километра от местото, дек чуствам, че принадлежи сръцето ми?