Home / Споделено / Старицата пред витрината

Старицата пред витрината

Реших да ви разкажа една случка, на която неотдавна станах неволен свидетел

Искам да ви разкажа за старицата пред витрината… За мен бедността е огромна човешка драма, която за съжаление все по-често се среща.

Имах уговорка с една приятелка да се видим в центъра на града.

Калина, както обикновено, закъсняваше и аз зяпах по витрините на магазините.

Забелязах, че пред една сладкарница стои опърпана старица и не откъсва очи от изложените торти.

Бедната, сигурно й се хапваше сладичко, а нямаше пари да си купи.

Докато наблюдавах отстрани, елегантно младо момиче приближи до бабата и без да каже нищо, сложи в ръката й сгъната банкнота.

Тя се опита да откаже, но девойката й се усмихна и забърза по улицата.

Видях как раменете на възрастната жена се разтресоха, тогава приближих и я попитах защо плаче.

Тя едва промълви, че не е очаквала да стигне дотук. Разказа ми, че повече от 40 години била начална учителка, но сега получавала мизерна пенсия.

старицата пред витрината

Старицата пред витрината

Съпругът й и големият й син починали, а малкият имал семейство и две деца, обаче бил безработен.

Нямал възможност да й помага.

Сама се справяла, но парите не й стигали да плати сметките, да си купи лекарства, да не говорим за храна.

Ядяла най-вече филии, намазани с маргарин, за месо и плодове не можела и да мечтае.

И понеже много обичала сладки неща, понякога просто заставала да ги погледа.

За нищо на света обаче не можела да протегне ръка за милостиня.

И сега й било обидно, не искала да вземе петте лева, но момичето прекалено бързо си тръгнало.

Старицата мачкаше банкнотата и бършеше сълзите си.

Прегърнах я и й казах да не приема жеста като милостиня, а просто като почерпка за здраве. Това сякаш малко я поуспокои.

Очаквах, че ще влезе и ще си купи нещо от сладкарницата, но тя приведена тръгна по улицата.

Малко по-надолу спря пред един павилион и си взе две обикновени вафли.

Най-вероятно с останалите пари щеше да си купи хляб и мляко, с които да преживее ден-два.

Оттогава не спирам да мисля, че едва ли има по-горчиви сълзи от тези на старците и децата, застанали пред лъскавите витрини…

Валерия

Разкажете ни вашата история. Пишете ни на [email protected]

Източник:Лична драма

5 comments

  1. Колко съвременно звучи това стихотворение….за съжаление

    Братчетата на Гаврош

    Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!

    Че всяка вечер теменужена
    ти виждаш бедните деца
    и обидата незаслужена
    по изнурените лица.

    Съдбата рано ги излъгала,
    живота сграбчил ги отвред
    и ето ги: стоят на ъгъла,
    с прихлупен до очи каскет.

    Какво им даваш от разкоша си
    ти – толкоз щедър към едни,
    а към бездомните Гаврошовци
    жесток от ранни младини?

    Пред твоите витрини блескави
    накуп застават често те
    и колко скръб в очите трескави,
    и колко мъка се чете!

    Но тръгват си те пак одрипани,
    с въздишки плахи на уста,
    а тез витрини са обсипани
    с безброй жадувани неща…

    Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!

    Христо Смирненски

    • За много от нас ,не говоря само за децата..за нас по зрелите хора. Много витрини са само мечта

  2. ..нямам думи просто..

  3. А защо Вие не я почерпихте за здраве с тортичка? Или можете да й кажете, че точно днес имате специален празник…

  4. Някой си

    Сега, с риск да ме налазите червени сълзливи комундели, бих искал да попитам, народната република България, на каква мизерна заплата я е осигурявала тази женица учителка? Защото мама като главен счетоводител получаваше заплата от 67 до 98 лева (когато се пенсионира през 1992а година)! Държавата я осигуряваше с мизерни стотинки! Е, как сега да имат достойна пенсия възрастните хора? Да не говорим, че през 1945а година, червените башибозуци са отнесли златния пенсионен фонд на Царство България, а през 1989а, пенсионния фонд го окрадоха техните слуги!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*