Prekrasna.bg
Реших да ви разкажа една случка, на която неотдавна станах неволен свидетел
Искам да ви разкажа за старицата пред витрината… За мен бедността е огромна човешка драма, която за съжаление все по-често се среща.
Имах уговорка с една приятелка да се видим в центъра на града.
Калина, както обикновено, закъсняваше и аз зяпах по витрините на магазините.
Забелязах, че пред една сладкарница стои опърпана старица и не откъсва очи от изложените торти.
Бедната, сигурно й се хапваше сладичко, а нямаше пари да си купи.
Докато наблюдавах отстрани, елегантно младо момиче приближи до бабата и без да каже нищо, сложи в ръката й сгъната банкнота.
Тя се опита да откаже, но девойката й се усмихна и забърза по улицата.
Видях как раменете на възрастната жена се разтресоха, тогава приближих и я попитах защо плаче.
Тя едва промълви, че не е очаквала да стигне дотук. Разказа ми, че повече от 40 години била начална учителка, но сега получавала мизерна пенсия.
Старицата пред витрината
Съпругът й и големият й син починали, а малкият имал семейство и две деца, обаче бил безработен.
Нямал възможност да й помага.
Сама се справяла, но парите не й стигали да плати сметките, да си купи лекарства, да не говорим за храна.
Ядяла най-вече филии, намазани с маргарин, за месо и плодове не можела и да мечтае.
И понеже много обичала сладки неща, понякога просто заставала да ги погледа.
За нищо на света обаче не можела да протегне ръка за милостиня.
И сега й било обидно, не искала да вземе петте лева, но момичето прекалено бързо си тръгнало.
Старицата мачкаше банкнотата и бършеше сълзите си.
Прегърнах я и й казах да не приема жеста като милостиня, а просто като почерпка за здраве. Това сякаш малко я поуспокои.
Очаквах, че ще влезе и ще си купи нещо от сладкарницата, но тя приведена тръгна по улицата.
Малко по-надолу спря пред един павилион и си взе две обикновени вафли.
Най-вероятно с останалите пари щеше да си купи хляб и мляко, с които да преживее ден-два.
Оттогава не спирам да мисля, че едва ли има по-горчиви сълзи от тези на старците и децата, застанали пред лъскавите витрини…
Валерия
Разкажете ни вашата история. Пишете ни на [email protected]
Източник:Лична драма
Колко съвременно звучи това стихотворение….за съжаление
Братчетата на Гаврош
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти – толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща…
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Христо Смирненски
За много от нас ,не говоря само за децата..за нас по зрелите хора. Много витрини са само мечта
..нямам думи просто..
А защо Вие не я почерпихте за здраве с тортичка? Или можете да й кажете, че точно днес имате специален празник…
Сега, с риск да ме налазите червени сълзливи комундели, бих искал да попитам, народната република България, на каква мизерна заплата я е осигурявала тази женица учителка? Защото мама като главен счетоводител получаваше заплата от 67 до 98 лева (когато се пенсионира през 1992а година)! Държавата я осигуряваше с мизерни стотинки! Е, как сега да имат достойна пенсия възрастните хора? Да не говорим, че през 1945а година, червените башибозуци са отнесли златния пенсионен фонд на Царство България, а през 1989а, пенсионния фонд го окрадоха техните слуги!