Home / Споделено / Синът ми растеше болнав и аз го разглезих! Какво да правя сега?!

Синът ми растеше болнав и аз го разглезих! Какво да правя сега?!

Не знам как да оправя нещата

Пише ви една объркана и силно притеснена жена от малък крайдунавски град.

Живеем в къщата на свекъра и свекървата, съпругът ми е един син. Ние също имаме само едно момче на 20 години.

Славчо се роди седмаче и растеше болнав.

Може би затова свикна да задоволяваме вся­ко негово желание, а когато нещо му отказвах­ме, се тръшкаше и ревеше, докато не получи своето.

Правел го е неведнъж и пред хората, в магазина и дори на улицата – лягаше на земята и се дереше като магаре.

В училище не беше кой знае какъв ученик, но миналата година криво-ляво завърши сред­но образование.

И оттогава не може да си на­мери работа.

В малкия град е трудно, ама и той не си дава зор.

С баща му продължаваме да го издържаме – не само че го храним и обличаме, ами не спира да иска пари за цигари, за бен­зин (има мотор, пък и кара колата на баща си), когато излиза на бира с приятели…

Още същата вечер обаче, когато реших да сложа дънките на Славчо в пералната, видях, че портмонето му е доста надуто.

болнав

Славчо растеше болнав

Отворих го и едва не получих шок – вътре имаше 240 лева, с десет по-малко от пенсията на свекърва ми.

Попитах сина си веднага, а той започна да се оправдава, че му ги дал някакъв приятел, за да му купи не знам каква част за компютъра.

По очите му разбрах, че лъже, но Славчо не си признаваше.

Явно се беше промъкнал незабе­лязано и без никой да го види, е отмъкнал пли­ка с парите.

Съмнението ми се потвърди на следващия ден, когато случайно срещнах един негов приятел и той се изпусна – имали наме­рение със Славчо да отидат за два дни до Со­фия.

Искали да гледат някакъв мач.

Върнах лентата назад и си спомних, че на­последък неведнъж бяха изчезвали малки суми от портмонето ми, от чекмеджето, където държим парите за сметки и пазаруване.

А веднъж свекър ми цял ден се тюхкаше, че е загубил 20 лева, когато ходил до магазина.

Казах на мъжа си, че според мен Славчо е взел пенсията на баба си, а той нищо не на­прави – нямало защо да вдигаме излишна пушилка.

Щял да изтегли пари от банката и да даде на майка си, за да престане да говори.

Да, обаче това няма да я убеди, че не съм по­сегнала аз.

Мислех си да й призная, че синът ми й е взел парите, но тя е доста злобна жена и не знам как ще реагира.

И без това не спира да дудне, че не съм възпитала Славчо добре, че бил лентяй и прахосник.

Така или иначе, пак аз ще си остана виновна – нали съм чуждата в семей­ството.

Напрежението у дома е толкова голямо, че не можем да се гледаме в очите.

Почти не си говорим и се разминаваме като непознати.

Искам да кажа истината, но не съм убедена, че ще ми повярват.

Как да постъпя?!

Обърканата

Пишете ни на e-mail [email protected]

Снимка: Pixabay.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*