Prekrasna.bg
Tъжно се вглеждам в една стара снимка, на която двете с Ани се смеем, хванати за ръце…
Най-отдолу тя е написала: „Няма сила на света, която да ни раздели. Винаги твоя, Ани.“
Приятелки сме още от училище. Бяхме неразделни. Споделяхме всичко. Не можех да си представя, че някога ще се разделим. Но ето, че това се случи…
Ани се захвана с някаква странна секта, която я отдалечи от истинския живот и от мен. Страдам жестоко, че толкова много се промени – стана тъжна и объркана.
Искам да й помогна, но не мога да се добера до нея. Любовта наистина я заслепи…
Всичко започна, когато двете се запознахме с Емануил. Ани се влюби в него от пръв поглед.
„На него може да се разчита за всичко, не е безотговорен като останалите мъже“, похвали го тя в началото на връзката им.
Само че в моите очи нещата стояха различно – той беше човек, напълно лишен от чувство за хумор, един ужасен, отблъскващ сухар.
Разбира се, не й споделих какво мисля, защото не исках да я нараня.
Веднъж отидохме да вечеряме четиримата – Ани, аз и нашите половинки. През цялото време Емануил не пророни нито дума.
Когато предложих да се отбием и в някоя дискотека или бар, той внезапно гневно избухна – двамата с Ани нямали такива сатанински намерения!
Ани е обсебена от Емануил
Промените в нейния характер започнаха да ме тревожат все повече. Най-внезапно започна да отказва на всякакви покани за излизане, не само на мен, а и на другите ни познати.
Промени се и начинът й на обличане – започна да се носи доста неглиже. Срещаше се вече само с познатите на Емануил и забрави изцяло собствените си приятели.
Попитах я какво става.
И от това, което ми каза, ме побиха тръпки. Заговори за ненужните удоволствия, които щели да й навредят, за някакво просветление свише, което внезапно я осенило. Каза ми също, че Емануил е нейният спасител, който й посочил правилния път.
Бях слисана. Моята жизнерадостна и влюбена в живота Ани, която винаги се бе уповавала на самата себе си, искаше да е зависима от своя приятел и от неговите убеждения, готова да пожертва своите нужди.
Хвана ме страх от влиянието, което той бе придобил върху нея. А основанията да се тревожа за нея ставаха все повече. Той започна да й забранява нещата, които иначе се смятаха за нещо съвсем нормално.
Не й позволяваше да се гримира, да общува с родителите си, с някогашните й приятели. И накрая й забрани да излиза от къщи без него. Всичко това тя приемаше безропотно.
Бях много притеснена, искаше ми се да я изтръгна от влиянието на Емануил. Като най-добра приятелка на Ани аз се чувствах отговорна за нея!
Ето защо един следобед й се обадих.
„Хайде да се поразходим малко само двете“, предложих й аз, но тя ми отказа. Попитах я от какво се страхува. От отговора й кръвта ми застина.
Спомена за някакви сатанински изкушения, за пагубни грехове, за опасността да кривне от правия път. Загубих ума и дума. „Иска ми се просто да попазаруваме заедно!“, казах й аз.
И тогава тя ми изкрещя да я оставя на мира, била съм като всички останали и не съм желаела нищо друго, освен да я лиша от светлината и да я въвлека в изкушения и прегрешения.
После ми затвори телефона, като преди това ми заяви да не я обременявам повече с греховните си помисли.
Очите ми плувнаха в сълзи. Нима тази побъркана жена беше моята Ани? Заплаках горчиво. Не, не можех да допусна да става това, което ставаше! Реших да отида у Ани.
Звъннах на вратата. Но тя не ми отвори и не ми оставаше нищо друго, освен да си тръгна. От тогава нито съм я виждала, нито сме разговаряли.
Нима мога да принудя приятелката си да ме чуе! А толкова ми е мъчно за нея. Думите под снимката „Няма сила на света, която да ни раздели“ се оказаха лъжа…
Дияна П.
Историята е публикувана в сп. „Журнал за жената“
Снимка: Pixabay.com
