Какво лекува мановият мед?

Мановият мед е богат на витамини и минерали

Преди хиляди години древните египтяни лекували десетки заболявания с манов мед.

Те го консумирали при проблеми с бъбреците, стомаха и черния дроб.

Персийският лекар Авицена е препоръчвал този еликсир за запазване на младостта и здравето.

В България най-качественият манов мед се добива в Странджанския край.

Регионът е с изключително благоприятни климатични условия – достатъчно влажност, топлина, гори с дъб и липа.

Каква е разликата между мановия и нектарния мед?

Нектарният мед се събира от личинките на цветята, а мановият – от маната по дъбовите и липовите листа.

Маната се получава с помощта на някои насекоми – те пробиват листата, вследствие на което изтича сладък сок. Животинките се хранят с част от този сок, а останалата част остава за пчелите.

На цвят мановият мед е тъмнозелен, кафяв и дори черен. Той почти никога не се захаросва.

Какви са полезните му качества?

Този еликсир е богат на минерали, въглехидрати, витамини, фолиева киселина и монозахариди. Подходящ е за лечение и профилактика.

Действа чудесно при простудни заболявания, при болни бъбреци и проблеми с пикочния мехур.

Редовната му консумация нормализира работата на черния дроб. Освен това понижава кръвното налягане, стимулира кръвообращението и има укрепващ ефект върху сърцето. Препоръчва се и при анемия – установено е, че регулира нивата на желязото и на хемоглобина. Подходящ е и за хора с наднормено тегло и диабетици – естествено, в умерени дози.

Мановият мед предпазва от грип.

Препоръчва се консумацията на 20 грама манов мед дневно, но лечебната доза може да е по-голяма.

В някои случаи обаче мановият мед може и да навреди – особено, ако предизвика алергия. Затова е препоръчително първият път да се приеме много малко количество и да се изчака за евентуални реакции. Необходимо е също така да се отбележи, че не се препоръчва на деца до 3-годишна възраст, както и при бременност.