Елфите – измислица или реалност?

В много легенди и приказки се разказва за елфите – човекоподобни същества, които почти не се различават от нас, освен по крехкото си телосложение, специфичната форма на ушите и магическите си способности

Разбира се, приказките са си приказки, но…

В една манастирска хроника се споменава, че в началото на XV в. в планините на Шотландия е открит умиращ от раните си човек, говорещ на непознат език. Той бил изключително слаб и немощен. Когато се възстановил, той учудил всички с ловкостта си във фехтовката и стрелбата с лък – никога не пропускал!

С времето, когато научил езика на местните, разказал, че принадлежи към народа елве. Според думите му този народ живее много-много далеч. Интересното била особената форма на ушите на непознатия: те били със заострени върхове! Известно е, че този белег е признак на принадлежност към сатанинското племе и нещастният елве щял да гори на кладата, ако не го спасило това, че когато го открили, веднага го отнесли в църквата. И щом нищо не му се случило в Божия храм (на свято място дяволът веднага би умрял), никой не го закачал. За съжаление липсват по-подробни сведения за чужденеца и по-нататъшната му съдба.

Такива данни могат да се открият и в други страни. Така например в семейна хроника в Норвегия се споменава, че през XIV в. една девойка се омъжила за висок и красив чуждоземец, ненадминат в стрелбата с лък. Но скоро той бил обвинен в магьосничество и казано на съвременен език – репресиран. Живели заедно осем години и имали две дъщери, които също били неописуемо красиви. Но освен красота момичетата наследили и „фамилния признак“ – заострените уши на баща си, което силно усложнило по-нататъшния им живот… Този чужденец наричал себе си хелве.

В хрониките могат да се открият и други свидетелства. Интересното е, че различни народи и различни разказвачи, които не са имали никакви контакти помежду си, в продължение на векове описват тайнствените хелве или елве практически еднакво.

Възможно ли е всяка стрела да попада в целта без помощта на магия? Тук е уместно да си спомним опита на китайските майстори-стрелци, които се справят не по-зле от приказните елфи. Ето как описва този процес един от тях: „Аз гледам мишената и не мисля за лъка, когато го опъвам. Поставям цялото си съзнание на върха на стрелата и продължавам да гледам мишената. В края на краищата тя се разраства в съзнанието ми до неимоверни размери и заема цялата Вселена. Аз се устремявам към нея – на върха на стрелата“. Тоест, полетът се насочва не толкова от лъка и мускулната сила на стрелеца, колкото от неговата воля, от енергията „ци“. Магия ли е това?

Съпоставяйки тези и някои други факти, може да се направи изводът, че тайнствените хелве – хора или същества, по някои сведения могат да имат деца от обикновени жени и притежават способности, които днес е прието да се смятат за паранормални. И срещите с тях през XII-XVI в. не са били редки. Друг въпрос е що за народ е бил това, откъде са се взели тези елфи и къде са изчезнали днес?!

Изследователите предлагат две хипотези. Според първата елфите също са хомо сапиенс, но притежават някакъв „допълнителен геном“, който им позволява да предават по наследство паранормални способности. Може би те са потомци на атлантите, някакъв отделен „клон“, който през X-XI век практически напълно се е асимилирал сред хората и само в някои трудно достъпни неизследвани райони са запазили своите общини, пише вестник „Феномен“.

Другата версия се базира на хипотетичната теория за дискретността на вселените: в едно място в единица време се намират безкрайно количество непресичащи се вселени. Съществуват точки на пресичане и елфите са пришълци от паралелен свят. Тази теория всъщност обяснява вечната младост на елфите. Може би в паралелните вселени времето тече по различен начин и попадайки в света на елфите, човек установява, след като се върне, че на Земята са изминали години.

Съществува ли днес сред нас народът елве? Възможно е. Но дори ако тази загадъчна раса напълно е изчезнала, все пак е останал „генофондът“: от време на време се раждат деца със заострени уши, при някои хора се проявяват абсолютно „елфистки“ способности.

Така например американецът Кенет О’Хара взел лък в ръце за първи път на 43-годишна възраст и разбрал, че просто не може да пропусне. Той бил изследван от лекари, екстрасенси и именно благодарение на последните не станал професионален спортист: екстрасенсите установили, че в момента на изстрела О’Хара „избликва“ огромно количество ментална енергия. Поради тази причина му забранили да участва в състезания. След като изучил родословното си дърво, Кенет О’Хара разбрал, че през XV век един от неговите предци – ирландец – се оженил за пленница от народа хелве, заловена по време на набези на един от островите по Скандинавското крайбрежие…