Обичахме се по самоунищожителен начин – не знам как ще продължим

Не знам дали това беше любов, но беше най-хубавото нещо, което съм преживяла досега…

Но от друга страна силно се надявам никога повече да не ми се случи отново да обичам и да бъда обичана по този толкова самоунищожителен начин.

Онова, което беше между мен и Любомир, ни уби – и физически, и емоционално.

Любовта ни няма история, защото започна и завърши точно толкова внезапно, колкото внезапно започва да гори една клечка кибрит.

Чу се пукот, появи се светлина и нищо останало нямаше значение след това…

Бяхме заедно три красиви години. Три години толкова пъстри и пълнокръвни, колкото могат да бъдат три отделни живота.

Обичахме се

Разделихме се също толкова внезапно, колкото внезапно се разгоря и пожарът между нас. Само че този път нямаше светлина, а само болка от изгарянето.

Сигурно ще попитате защо се разделихме. И досега не знам… Не си изневерихме, не се наранихме, но и не си простихме.

Просто продължихме напред, но в различни посоки. И сами… Факт е, че и двамата все още нямаме други хора до себе си, но не сме и заедно.

Чуваме се от време на време, колкото да се уверим, че съществуваме, но много добре знаем, че не сме живи след всичко онова, което ни се налага да преживеем поотделно…

Една обичана!

Снимка: Pixabay.com