И аз като всички искам здраве, любов и пари. И какво лошо има в това?
Нима другите на този свят са нещо повече от нас?
Нима не живеем под едно и също небе и не дишаме един и същ въздух? Глупости!
Всеки има право да иска, да може, да прави, да има и… просто да бъде щастлив.
Виновен ли си, че не си се родил в семейство с уважавани и образовани родители, с име и средства? Не, разбира се.
Не знаеш как се постигат нещата? Никой не ти е показал и не те е научил? Сам се мъчиш?
Не се бориш, а се мъчиш – тази дума е пропита със слабост и отчаяние.
И докога? Докато кажеш: мога, искам, трябва!
Да, аз искам, защото знам, че мога и го заслужавам.
Не защото съм повече от теб, мили читателю, а защото всички ние имаме правото на избор, на желание, на щастие, на пари.
Парите… Да, всекидневно затрупана съм с пари – долари, евро, паунди, „братски“ рубли, и то по много.
Виждам ги, държа ги в ръцете си, усещам ги, но те не са реални. Защо ли?
Защото не са мои, те са просто стоката, с която търгувам всеки ден.
Идват и си отиват. Бързо преминават пътя от притежателя им към следващия и т. н. Не ме блазнят, поне не толкова, че да ги имам недобросъвестно.
И защо трябва да са много?
Повечето хора искат да имат просто достатъчно, за да бъдат щастливи, колкото и да е относително това?
Е, аз искам своето достатьчно… За да мога да постигна целите си, а те са най-обикновени, достижими с желание и упоритост: семейство, добра работа, прилични доходи, красиви и запомнящи се преживявания. Съвсем обикновено, нали?
Но стига размисли и душевни излияния!
Тук няма да прочетете трогателна история или романтична случка с драматичен привкус.
И не защото липсват в живота ми, а защото не искам да връщам лентата назад и да живея със спомени.
Поради тези причини и куп други, разбира се, реших да действам. Искам да се изправя с желанията и с целите си пред света, в който аз живея.
Каква по-добра първа крачка от тази – да споделя стремежите си с вас. Вярвам, че колкото по-силно искам нещо, то ще се случи.
Искам да убедя себе си, че всичко е възможно.
Преди време взех празен лист и химикалка и написах какво искам да ми се случи, да постигна, да променя.
На никого не го показах, но дълго време носех написаното в чантата си.
Пътят, който извървях, не беше лесен, желанията ми се осъществиха трудно и дори мъчително, но резултатът е налице. Толкова е хубаво!
Изпращам това писмо и започвам отново да записвам на нови бели листчета стремежите си.
Ще продължа да вярвам, че има смисъл, че те ще се реализират, защото всичко е постижимо!
Предизвиквам ви и вие да тренирате своята вяра и да провокирате собствените си действия, цели и мечти.
Искам обществото, в което живея, да е по-различно и по-спокойно.
Хората да се усмихват повече, да се чувстват по-сигурни и да вярват, че всичко желано е постижимо.
Ще ми бъде интересно и изключително зареждащо да прочета и други мнения по този въпрос…
Споделете различни начини за мотивация и всичко, което мислите, казвате и правите, за да осъществите целите си.
Мими
Снимка: Pixabay.com
Bravo,Mimi,edno goliamo BRAVO za teb,4e si postignala celite si,ti si optimist,…prodaljavai da derzaesch!!!!!!!!