Търпението й се изчерпа една вечер, когато Петър прекали – изгони я да спи на стълбите

Здравейте! Искам да ви разкажа за изборa между страхa и сърцето.

Симона живя дълги години с мъжа, когото майка й й избра за съпруг.

Търпеше скандалите му и пиянството, завършващо често с побой.

Но когато започна да я оставя да спи на стълбите, тъй като не е познала какво му се яде, просто го напусна и отиде да живее с любезния съсед.

Симона и Петър дойдоха да живеят в нашия блок – като млада, току-що оженена двойка.

И двамата изглеждаха влюбени и щастливи, сякаш напук на обстоятелствата.

Първите години всичко беше наред. Разбираха се и се обичаха с всички във входа. Не сме имали проблеми, нито те помежду си.

Всичко се промени, когато бизнесът на Петър се провали и се наложи той да започне работа на заплата.

Сякаш стана друг човек.

Прибираше се късно, беше пиян и блокът се огласяше до малките часове от неговите викове.

Често виждахме Симона с насинено око, но тя настояваше, че го обича и не иска да разочарова родителите си.

Търпението й се изчерпа една вечер, когато Петър прекали.

Прибра се, както винаги пиян към 23.30 часа, и се нахвърли на съпругата си. Този път побоят беше по-сериозен и той изгони Симона да спи на стълбите.

За нейно щастие, съседът й Никола беше любезно момче, което отдавна беше влюбено в нея, но не смееше да направи нищо.

Този път се намеси и я прибра да живее с него, за да я защитава.

Месец по-късно двамата продадоха жилището в нашия блок и се преместиха да живеят в друг град, за да са далеч от Петър.

Заведоха и дело за развод, но се очертава дълго и тежко, тъй като Петър остана с пръст в уста и не може да си намери място от яд.

Пожелавам на Никола и Симона да са живи, здрави и щастливи заедно.

Дано по-често сърцето надделява над страха.

Анджела

Снимка: Pixabay.com