Home / Споделено / Родителите ми бяха прекрасни хора, но още на 16 г. исках да се махна от вкъщи

Родителите ми бяха прекрасни хора, но още на 16 г. исках да се махна от вкъщи

Наш читател на име Петър споделя вълнуващата история на живота си

Получихме интересен отговор на това писмо от нашия читател Петър. Ето какво ни пише той във Фейсбук:

Още като бях на 16-17 години исках да се махна от вкъщи.

Родителите ми бяха (майка ми е жива и още е така) страхотни хора – честни, добри, възпитани в традиционните ценности! Така ме възпитаваха от малък!

Благодарен съм им!

Но още от много малък започнах да чета книги – всякакви – философия, логика, политически науки, история, тежки и дебели книги. Още на 15 вече бях наистина наясно какво нещо е животът и какво предстои.

вкъщи

Исках да се махна от вкъщи

Усещах, че съм над нивото на цялото ми семейство – родителите, баби, дядовци, вуйчовци, лели, периферни роднини. И така си беше!

Та кой беше чел и анализирал колкото мен?

Ами никой!

Усещах, че мястото ми е на по-високо ниво.

И се радвах, радвах се, че станах на 19 и се махнах от вкъщи. Просто защото аз прескачах етапи, вървях напред. И не спирах да уча, да чета…

Разбира се, нямах никакъв финансов старт от малък.

Нашите ми плащаха квартирата в първи курс в университета.

Оттам нататък един лев не съм им искал, защото не е честно! Който парадира, че има акъл, трябва да покаже, че има.

Никога, никога не съм оставал без работа, често са ме канели на 2-3 места да работя, така че нямам проблеми – да чукна на дърво.

Може би, ако бях с финансовата подкрепа на някои връзкари, щях да стана президент на Световната банка… Кой знае? Но както и да е – каквото е трябвало, то се е и случило.

И така, един ден стигнах до проект на ООН във Финландия. Никога, никога нямаше да стигна до тук, ако слушах нашите вкъщи. Така се прави! Има ли нещо неясно?

Петър

Снимка: Pixabay.com

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*