Радвам се на спокоен живот със син, но платих ужасно скъпо за това

Сега се радвам на спокоен живот със син, който има всичко, но цената да го постигна е немислима за някои

 

Малко преди абитуриентския си бал бях изнасилена брутално и забременях.

Наложи се родителите ми да зарежат кариера и приятели, за да се преместим в София, където никой не ни познаваше.

Въпреки всичко, решихме заедно да задържим сина ми.

Днес той е преуспяващ млад мъж, а аз се радвам на неговото и своето щастие.

Беше късен февруарски следобед в годината, в която завършвах средно училище.

Аз, млада и амбициозна отличничка, както винаги стоях в библиотеката до часа на затварянето й.

Не можех да се нарадвам на това, че мога да чета най-различни книги, без да се налага да ги купувам. Също така там лесно намирах теми за предстоящите ми кандидатстудентски изпити.

Библиотекарките ми бяха много близки.

А майка ми и баща ми работеха здраво, за да могат да изхранват семейството.

Един ден закъснях и излязох от библиотеката по-късно.

Но не се страхувах, защото познавах района и хората като петте си пръста. Избрах за по-бързо да мина през парка, тъй като ми беше студено.

И тогава се появи той – облечен с войнишка униформа и миришещ на алкохол.

Попита ме имам ли огънче, но като видя, че няма никой наоколо, директно ме завлече в близките храсти. Така и не успях да извикам, тъй като ми запуши устата. Разкъса ми чорапогащника и бикините и ме изнасили брутално върху снега.

Болеше ужасно, тъй като все още бях девствена, а той се отпускаше с цялата си тежест върху мен.

Почти се бях задушила, когато той свърши и си тръгна, оставяйки ме гола на снега.

Едва се надигнах и се прибрах у дома. Беше ме срам и изхвърлих в коша за боклук скъсаните си дрехи, а на нашите нищо не казах.

За мой ужас след 3 месеца разбрах, че съм бременна.

Нямаше какво да правя и поговорих с майка ми и баща ми.

Тогава нямаше сигурни начини за аборт и те не искаха да рискуват да ме загубят. Решихме да запазим детето, но да се преместим в друг град, където не ни познават.

Заради мен и Слави (така кръстихме сина ми) мама и татко зарязаха работата – съответно на директор и главен техник. Наложи се да работят като помощник-учител и общ работник в София.

Оправихме се горе-долу, а когато се роди бебето, никой не съжаляваше.

Толкова приличаше на мен и гледаше така невинно…

Когато Слави тръгна на детска градина, аз срещнах любовта си.

Таню ме спечели с романтика и нежност, а също така приемаше моето дете като свое. Така и не посмях да му кажа, че е резултат от изнасилване, тъй като синът ми беше закърмен с любов.

Сега – 25 години по-късно, Слави завърши международен мениджмънт в Лондон и си намери работа в България като представител на международна корпорация.

Радвам се, че той също срещна своята половинка и скоро очаквам внуци.

Днес мога да си позволя да гледам на живота с розови очила, но никога няма да мога да забравя кървавата цена, която платих за тях.

Снимка: Pixabay.com