Prekrasna.bg
Здравейте, мили хора.
Аз съм на 15 години, казвам се Мария.
Градчето, в което живея, е много малко и всички се познават – затова ще запазя името му в тайна.
Пиша ви с молба за някакъв съвет.
Проблемите при мен започнаха преди много години и вече не знам какво да правя, за да имам и аз нормален живот. Родителите ми постоянно ми повтарят, че нищо не става от мен.
В училище се справям добре, оценките ми не са лоши. Планирам в бъдеще да се занимавам с журналистика.
Вкъщи им помагам, не им създавам проблеми, но въпреки това те продължават да ме тормозят, а това срива самочувствието ми.
Имам само една приятелка, но тя е по-голяма.
Тази година я приеха в университета и вече ще учи в друг, по-голям град.
Много се радвам за нея, но оставам съвсем сама. Забравих да спомена, че нямам братя и сестри.
Не съм щастлива
Кофтито е, че наистина не знам как да постъпя, за да се харесам най-вече на нашите.
Разбирам, че работата им е натоварена и се прибират вкъщи изтощени, но толкова ли е трудно да ми обърнат някакво внимание?!
Защо постоянно виждат грешките ми, а не обръщат никакво внимание на това, което съм направила, постигнала?!
Понякога сериозно си мисля, че нищо не става от мен.
Нали казват, че когато някой ти повтаря едно и също нещо много пъти, ти започваш да му вярваш?
Има някаква истина в това твърдение.
Знам, че самосъжалението и затварянето в себе си няма да ми помогне, но не знам как да се измъкна от това положение.
Искам нормален живот, щастливи родители и малко верни приятели.
Останалото ще го постигна сама, стига да съм здрава.
Благодаря предварително на всички за съветите.
Снимка: Pixabay.com
Намери си приятели, много приятели, и така ще можеш да компенсираш липсата на внимание от родителите си. И няма да се чувстваш сама. Те ще се радват за теб, ще те подкрепят.
И не се притеснявай, че „нищо не става от теб“. Пубертета е кофти възраст и всички се чувстват неуверени за едно или друго нещо. Тези ти думи „Искам нормален живот, щастливи родители и малко верни приятели. Останалото ще го постигна сама, стига да съм здрава.“ – показват, че не си някое мрънкало. Мисля, че наистина каквото искаш, ще успееш да си го постигнеш сама 🙂
Самочувствието ще дойде с времето, по-голяма част от нас са страдали от липса по време на юношеството. Що се отнася до родителите, отношението им може да е израз на големи очаквания. Неизбежно е ако родителите ти се интересуват от твоето развитие. Най- страшно е когато няма никакво отношение. Така, че най-добре е девойчето да осъзнае, че в живота винаги има и по-лошо.
Всъщност тези депресивни състояния са типични за пуберите, сигурен съм, че по-скоро рано от колкото късно, тя ще се превърне в прекрасна дама с високо самочувствие.
Действително, че самочувствието се подхранва от повече похвали и по-малко забележки. Искам да те насърча с нещо, което вероятно не си очаквала. Аз съм един родител, горе-долу като твоите, а дъщеря ни – единствено (засега) дете също е горе-долу в подобна ситуация, макар и на 9 г. Аз не й казвам, че нищо няма да стане от нея. Но от доста време комунтираме със съпругата си и разбирам, че без да го осъзнавам, й правя доста повече забележки, отколкото да я оценявам положително. И подобно на твоите родители, почти не намирам време да прекарвам с нея… От давна съзнавам, че това никак не е добре. Вероятно съм и перфекционист, а и дъщеря ни е много интелигентна. И понякога забравям, че е малко дете и като че ли изисквам от нея повече, отколкото тя може. Във всеки случай, всеки подобен сигнал ми действа като шамар, за да се опомня и да положа целенасочени усилия в правилната посока забележките поне да намалеят, похвалите да се увеличават, а времето, прекарано с нея също да нараства. Така че, твоята статия прави нещо много добро в случая: полива ме като със студена вода, за да ме предупреди да не продължавам да вървя неосъзнато по пътя на твоите родители, а час по-скоро да спра. Благодаря ти, Мария, че ми помогна отново да се опомня. Вероятно и още много други неща, които правиш са много значими за някого. Но ти не го предполагаш. Бих те посъветвал да опиташ да се погледнеш отстрани и да видиш колко много можеш. Вероятно отдавна помагаш на хората с неща, които не си допускала. Успех на журналистическото поприще!
здравей мила много добре те разбирам какво ти е и аз съм минала пред подобни неща ако искаш ми пиши скайп: mickie_pekova740 🙂
Отиди при професионален психолог да ти разясни отношенията с родителите. Много си права да се съмняваш, във всеки и всичко и в същото време остани спокойна. Тук някакви Николаев и ще се изказват неподготвени
И аз съм израстнал в такава среда. Изгубих 30 години от живота си за да живя, уча и работя това което са искали родителите ми и така и не получих удобрението им. След като завърших започнах работа в семейния бизнес. Бутах всичко сам и пак не бях достоен. Постоянно ми се повтаряше, че без баща ми ще си умра гладен. На 35 от няма на къде започнах наново. За 1 година без да има кой да ми казва че няма да стане и ще се проваля изградих собствен бизнес от който изкарах повече пари от колкото баща ми ми беше дал за последните 10г. Сега семейния бизнес е пред фалит и въпреки моя личен успех баща ми все още не вярва в мен и не ме слуша като му давам съвет какво да направи с неговия бизнес.
Никога не е късно да повярваш в себе си и да живееш живота който ти искаш.