Prekrasna.bg
Не знам вече какво да мисля и правя
Привет!
Аз съм жена на 34 години, от Добрич. Пиша ви, защото имам нужда от съвет и се надявам да го получа тук, в този прекрасен сайт.
С Любослав сме семейство от 8 години.
Както при повечето хора, в началото всичко беше приказка, но през последните месеци съвместният ни живот няма вкус.
Не го съдя, не се оплаквам, но напоследък все ме обижда и ми намира кусури.
Или се обличам като уличница (да, това са негови думи), или не умея да готвя, да се грижа добре за детето ни и т.н.
Разбирам, че е тъжен, минава през труден период, защото за една година загуби и майка си, и баща си, но това не го оправдава.
В началото не му обръщах внимание, но той вече ми се качва на главата!
И аз съм човек, и аз имам чувства…
Не знам как да продължа
Освен това, имаме детенце на 4 години и знам, че страда, когато с баща му се караме за поредната глупост.
Обичам мъжа си, но губя самоуважение заради него.
Това ме кара да се чувствам нещастна и не знам какво да правя, за да сложа край на целия този кошмар.
Моля ви, дайте ми някакъв съвет!
Анелия
Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история.
Ние ще я публикуваме в сайта Prekrasna.bg.
Пишете ни на e-mail info@prekrasna.bg
Снимка: Pixabay.com
Детето те спира, признай си!
Загубата на родители не го оправдава по какъвто и да е начин, няма право да те обижда!
с неговите камъни по неговата глава…обиждай и ти!!!
няма смисъл до къде ще стигне ако почне да отвръща …. лошото е че в такива ситуации винаги чуствата започват да отшумяват и от любов ще се превърне в презрение….ежедневие…и саможертва за да може детето да не е лишено от родители…напълно те разбирам, но за съвет не мога да помогна…намирам се в подобна ситуация…!
Опитай се да поговориш с него, за това какво го мъчи и какво го кара да се държи така с теб, обясни му и ти как се чувстваш. Припомни му началото на вашите отношения, нека си спомни какво е харесал в теб. Ако те смяташе за „уличница“ дали щеше да те избере за майка на детето му?
права е дани. атаката е най-добрата защита. започни да му намираш кусури още от вратата, преди да е имал време той да започне, не е необходимо да е с остър тон…
Въпреки, че съм мъж ще си позволя да ти дам съвет. Познавам много зрели жени, които са били в твоята ситуация, но са си премълчавали дали от страх да не ядат бой дали заради децата, но са оставали с мъжете си и са нещастни цял живот после. Не се отказвай от щастието си заради детето, можеш да бъдеш щастлива и разделена с мъжа си и детето ти няма да е по-зле от сегашното положение.
Точно така.
И ти го обаждай с още по грозни епитети.Не се примера вай с наготово му отношение към теб.
Вземай си детето и се махай от този човек. Всяка разумна жена би направила това. Не си прави експерименти със щастието ти, не си заслужава просто!
Не губи самооважениеглто си и не прави детенцето също нещастно, нищо не го оправдава, напротив семействата в такива моменти стават по сплутени.Не се мъчи мисли най вече за детето и че с караниците вредите най вече на него.Един живот живеем все пак и никои не жаслужава да бъде унижаван!
А ти сигурна ли си, че няма друга?
Здравей! От личен опит ще кажа, че е по-добре да избереш своето и но детето спокойствие. Остави го сам. Когато се осъзнае ще се обади сам.
Не знам какво да кажа, защото и аз съм на същото положение, но аз съм с две деца. Големия вече разбира всичко и иска да се изнесем от къщата, и да отидем на квартира.
Не знам също какво още ме държи, но последните години насъбрах и заболявания, които също се активизират при най – малкия скандал.