Home / Споделено / Тежката диагноза отвори очите ми

Тежката диагноза отвори очите ми

Когато се омъжих за Запрян, бях само на 25, току-що дипломирала се висшистка. Винаги съм имала самочувствието на умна и красива. Можех да се омъжа за всеки, когото поискам. Мъжете кръжаха край мен и виждах в очите им, че ме искат.

Запрян беше един от тях, малко невзрачен, но много добър и мил. Ходеше по петите ми и беше готов да изпълни и най-глупавия ми каприз. Една вечер бяхме на ресторант с компания, пих доста и не се съпротивлявах, когато той ме покани да отида у тях. Беше ми хубаво и спокойно, а Запрян ме накара да се отпусна и разнежа. Въпреки това със сигурност щеше да си остане забавление за една нощ, ако не бяхме направили белята. Месец по-късно разбрах, че съм бременна, а той беше толкова щастлив, че веднага ми предложи брак.

Приех, макар че имах друга представа за бъдещия си съпруг.

Направихме сватба, нанесох се в апартамента на Запрян и зачакахме бебето. Той буквално ме носеше на ръце, не ми даваше да върша нищо, обсипваше ме с подаръци и глезотии.

nikiРодих син и още докато бях в отпуск по майчинство, забременях отново. Мислех да направя аборт, но майка ми ме убеди, че е по-добре децата да са едно след друго, за да пораснат заедно и после да нямаме грижи. Запрян продължаваше да е все така мил и внимателен с мен, не ми каза лоша дума и не ме спираше, където и да пожелаех да отида. Бях се привързала към него и го обичах посвоему, но дълбоко в себе си мечтаех за една разтърсваща голяма любов. И да си призная честно, се опитвах да си наваксам с няколко извънбрачни връзки, които имах в годините. Любовниците ми ме зареждаха със страст и огън, обаче винаги се връщах у дома, защото тук наистина се чувствах най-добре. Мисля, че Запрян се досещаше за моите кръшкания, но никога не ме упрекна и дори не показа, че е наясно, че не съм с приятелки, когато се прибирам у дома след полунощ.

Децата пораснаха, годините се изнизаха като броеница, но доскоро не ме напускаше чувството, че съм направила огромен компромис с брака си. Струваше ми се, че заслужавам нещо по-добро от моя Запрян, ама се примирявах, защото ми беше удобно да е до мен.

Преди половин година съпругът ми се разболя. Първо мислехме, че е нещо, което бързо ще мине, и нито той, нито аз обърнахме особено внимание. Боледуването му обаче се проточи, докато най-сетне разбрахме, че е най-страшното – рак. И тогава изведнъж светът ми се преобърна. Представих си живота без Запрян и разбрах, че не бих могла без него. Дадох си сметка, че го обичам, че той е бащата на децата ми и най-важният мъж за мен. Месеци наред съм до него по болници и доктори. Лекарите твърдят, че има шанс да се оправи, но аз безумно се страхувам за него. Готова съм да направя всичко, само той да оздравее. Заклевам се, че повече няма да погледна друг, нито да изневеря на Запрян. Моля Бог да ми прости прегрешенията и да запази съпруга ми жив и здрав. Искам да остарея до него и той да е този, който ще затвори очите ми.

Николина

Споделете вашата история – без значение дали е весела или тъжна, на e-mail info@prekrasna.bg

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*