Prekrasna.bg
Получихме отговор от наш читател на тази сърцераздирателна изповед.
Ето какво писмо ни изпрати Методи:
Приятелю , недей да се мъчиш и кориш!
Със смъртта на нашите родители животът не свършва. Имаме деца! Имаме или ще имаме внуци!
А те са този стимул в живота ни, какъвто и ние сме били за нашите родители!
Паметта за мама и татко остава за дълго в нашето съзнание.
И ние трябва да разкажем на децата си и на внуците си какви хора са били нашите родители. Нека те да го запомнят и да го пренесат върху себе си и върху своите деца.
Гордейте се с родителите си!
Да, тежко е, когато се приближаваме до родителският дом! И още по тежко и болно ни е, когато знаем, че там ги няма тях! Но там е техният дух! Духът на обичта, духът на добротата и гостоприемството!
Пиша тези редове, защото и аз съм със същата орисия! Съдбата ни бие много жестоко и много болно!
Имаме тежка съдба!
Аз съм в Русия от повече от 35 години. Оставих майка си и баба си в България. Отначало баба се помина.
А тя за мен беше Майка!
А преди 5 години и мама си отиде. По причините на митническите закони аз не успях да бъда на погребението й!
Пристигнах на другия ден след погребението. Не съм я видял със завинаги затворени очи. И това мааалко ме успокоява. Затова защото Мама за мен, в моето съзнание , е жива! Тя е такава, каквато аз съм я видял последния път, когато си бях вкъщи, преди нейната смърт.
Една година по-късно си замина завинаги и още един много скъп, много обичан от мен човек. Батко!
Той с внезапната си смърт взе от мен нещо, което ме направи слаб и немощен! Той ми беше голям допинг в живота.
При всеки спомен, при всяко гледане на снимката му очите ми се насълзяват.
Не се срамувам от признанието си – започвам да плача!
На племенниците, на дъщерите съм дал наказ (сиреч приказ): Спазвайте си реда! Никой да не смее да ме изпревари!
Пазете се! Пазете и внуците ми! Сега е мой ред!
А Бога моля за здраве на всички хора и на моите деца.
Приятелю, да ви даде Бог на вас и на вашите деца здраве, търпение и любов.
Да се съберете всички под бащиния си покрив! И в двора ви да чуруликат весело внуци и правнуци!
Снимка: Pixabay.com
Оооох разплака и мен и аз все се моля за тоя ред…
of kakvo da vi kaja niamam dymi mnogo trogatelno
И аз съм навън. Само децата ми са там. Не искат да отиват в чужбина. Това и ме радва, и в същото време зная какво им струва. Родителите ми си отидоха отдавна. Нямам при кого да се завърна. Но аз съм майката и зная, че един ден ще се завърна в земята ни, там, където Бог ми посочи, и ще пусна корен, за да има къде да се установи родът ми. Не е лесно на никого! Но не забравяйте откъде сте тръгнали и вземете решение, да се завърнете! В нащата земя! Българската! Надигнете се! Одързостете се! Започнете да мечтаете за очистването и възкресението на земята ни! Не бива да позволим да изчезнем като нация! Недейте! От нас зависи! Една майка ви призовава – "Върни се, сине!?