Home / Споделено / 28 години живях с алкохолик – тръгнах си, но искам да спася и сина си

28 години живях с алкохолик – тръгнах си, но искам да спася и сина си

Сигурно жива ще ме ожалите, като ви кажа, че 28 г. живях с мъж алкохолик

В началото пиеше по малко, само в компания, дори се караше на баща си, че не сяда на масата без ракия.

Знаех свекърът какви ги е вършил на по-млади години, казваха ми роднините, че неговото пиене е погубило свекървата.

И като виждах как моят Павел му броеше чашите и му криеше алкохола, се успокоявах, че никога няма да стане като баща си.

Не знам дали нещастията, които ни застигнаха, повлияха на съпруга ми, но след всеки сериозен проблем в семейството той започваше да пие все повече.

Капак на всичко беше, че след години прилежна работа го уволниха от фирмата, и то с основание – накрая ходеше пиян и правеше всякакви поразии.

Като се заседя вкъщи, стана страшно – лягаше с бутилка и закусваше с ракия.

А и безпаричието съвсем го озлоби. Караше ми се за какво ли не, взе и да ми посяга.

Няколко пъти така ме пребива, че оживявах само защото съм жилава българка. Ако не бях толкова издръжлива, да съм умряла от юмруците и ритниците му.

Но и моето тегло трябваше да има край.

сина

Искам да спася сина си

След последния път, когато просто ми счупи главата, изчаках само да се съвзема, взех един сак с дрехи и се върнах в бащината си къща. Като си платих билета за рейса, останах с 25 лв.

Това бях „спестила“ за целия си семеен живот.

Две братовчедки ми дадоха заеми, мъжът на едната ми уреди работа в един цех в близкия град.

Всички роднини ми помогнаха да стегна къщата, че в нея години наред никой не беше живял.

И градината изчистих, прекопах, насадих.

Когато ме извикат, работя на чужди хора това-онова и ми плащат кой колкото може.

С две думи – стъпих си на краката напук на Павел, който чака да се върна при него с наведена глава и да го моля да ме прибере.

Тъкмо се успокоих, обади се снахата и пак ме хвърли в тревоги.

Синът ми останал без работа, по цял ден или седял в апартамента и нищо не правел, или обикалял барчетата в квартала с такива безделници като него.

А уж все си търсел работа. Като видяла, че не става с добро, го изгонила.

И той какво направил?

Отишъл при баща си.

Като си ги представих двамката как седят, приказват, пушат и разливат бири и ракии, лошо ми стана.

Павел ще го направи алкохолик, сигурна съм.

Все ще намират откъде да изкарат някой лев, колкото за пиене, ще събират вкъщи клошарите на града, ще се въргалят в мръсотия…

Откакто научих това, мира нямам.

През деня, докато съм на работа, не ги мисля толкова. Но нощем… с отворени очи лягам, с отворени очи ставам.

Така и не мога да реша кой път да хвана – със снахата ли да се разбирам, при онези двамата ли да вървя.

За мъжа ми вече няма какво да направя, но поне да опитам сина си да спася.

И се чудя, като съм майка, не ми ли се полага и на мен малко спокойствие.

Съдбата ли ме наказва така жестоко, че напуснах Павел и без него се чувствам добре?

Ако е така, просто не е справедлива.

Рени

Снимка: Pixabay.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*