Home / Споделено / На кого да вярвам – на него или на собствените си очи?

На кого да вярвам – на него или на собствените си очи?

Никога не съм вярвала на гледачки и гадателки, но моя близка ме помоли да я придружа при една жена, която имала изключителни дарби, и трябваше да й обясни защо не й върви в живота. Отидох, слушах и толкова се впечатлих, че поисках и на мене да гледа. Жената – простичка и възрастна, гледаше с карти, с боб, на ръка. Каза ми много неща, които си мислех, че само аз знам – операцията на окото още като дете, маниакалната ми страст към готвенето, проблемите ми да износя нормална бременност, надеждата ми, че скоро ще ме повишат в службата… Накрая обаче ми каза нещо, което ме втрещи – да съм нямала вяра на съпруга си, защото всеки път когато отсъствам, той канел една съседка и правел любов с нея в нашата спалня… Излязох като зашеметена.

Възможно ли е наистина Георги да прави това? Толкова добричък, мил и грижовен? Съмнението се загнезди у мен и нямах мира повече. Аз съм финансов инспектор в общината, рядко ходя в командировка, но се случва веднъж на два месеца. Този път реших и излъгах вкъщи, че ще пътувам служебно. Късно вечерта тихичко се върнах, влязох в двора и застанах под прозореца на спалнята. Тя е точно над сутерена, височко е и макар да светеше, нищо не виждах. Под прозореца имаме стара дюля и без много-много да му мисля, се покатерих по нея – в гимназията бях първа гимнастичка, нямаше как да ми се опре. Беше зима, но на мен не ми беше студено и не усещах как снежинките се разтапят viaraна пламналото ми лице.

Добрах се до клоните, които стигат стъклата, надникнах и гледката ме зашемети. Георги, чисто гол, се беше надвесил над моята половина на леглото и масажираше гола жена, чието лице не виждах. Той имаше този навик – вечер ми правеше масаж, защото знаеше, че работата ми е напрегната и само така можех да се отпусна. Това, което виждах, беше като ням филм – лицето на Георги, което сияе от удоволствие.

На сутринта едно съседско дете ме видяло горе, вкопчена в клоните, и извикало майка си и баща си. Те пък се обадили на Спешна помощ, защото не съм отговаряла, като ме викали, и като че ли съм била в безсъзнание. Едва ме свалиха от дървото. Лекарите казаха, че съм била на границата със смъртта. Дълго лекуваха раните от измръзването, едва се справиха и с възпалението на белите ми дробове. Георги направи чудеса, за да ме върне към живота през тези месеци. И все ме питаше: „Кажи бе, Верче, какво правеше там, на дървото, по среднощ?“ Мълчах, мълчах, пък накрая му казах. Той обаче и досега отрича – това били видения на приближаващата бяла смърт. А иначе мъжът ми чел до късно и заспал, без да загаси лампата. Събудил се сутринта от думкането по вратата и виковете на съседите.

Объркана съм и не знам на него ли да вярвам, или на очите си. Или на старата жена, която ми подсказа къде да гледам. А може би на това, което говорят за бялата смърт?

Вера

Можете да ни пишете на e-mail info@prekrasna.bg

loading...

2 коментара

  1. …ти знаеш на кои да вярваш.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.