Home / Споделено / Какво да правя? Те не искат кучето!

Какво да правя? Те не искат кучето!

Пиша до вас, защото знам, че ще срещна разбиране у много от читателите. Ще се радвам и ако някой ми пише, за да разбера права ли съм, или някъде греша.

Виктор и Асен – синовете ми, отдавна се устроиха в Испания, в различни градове. Единият се ожени и има дъщеря, другият още не може да си намери сериозна приятелка. Бяха малки, когато се разведохме с баща им, и тогава от немай къде взех куче – голяма, умна и красива немска овчарка Тера. Живеехме в квартал с къщи и дворове, така че хич не се колебах за нея. Тогава често пътувах в командировки, момчетата оставаха сами и, сериозно казано, ако не беше Тера, не знам как щях да ги отгледам. Те станаха мъже, тя – баба, и след като почина, аз страдах много – сякаш повече, отколкото бях страдала за покойните си родители. Толкова ме болеше за нея, че се зарекох повече куче да не гледам.

Но като си хванаха пътя синовете ми и като останах съвсем сама в голямата къща, си казах, че е престъпление да не дам подслон на някое добро същество. Със свита душа взех Ред – да има поне един мъж в къщата. И понеже знаех, че след като двамата се установиха в чужбина, ще се налага да

Кучето е най-добрият ми приятел

Кучето е най-добрият ми приятел

пътувам, го избрах малък, красив и любвеобилен. Вече пет пъти с него заедно пътуваме със самолет до Испания. Спазвам всички правила – сама и достатъчно рано си резервирам билетите, плащам си ги, оставям Ред на диета, за да не надмине въпросните 8 кг, давам му хапчета против повръщане… Пътуването с него е по-сложно от пътуване с бебе. Но той ми е всичко и аз правя за него всичко.

След като се роди внучката обаче, снахата не иска кучето. Измисли какви ли не причини, дори взе котка, за да ми отреже пътя. В същото време синовете – и единият, и другият – ме навиват да си взимам и неплатена отпуска, но да оставам при тях поне за няколко месеца… без Ред. Дори искаха да платят и да го оставя тук на хотел. Това са толкова много пари, че по-добре да ги дадат за нещо полезно. Казах им, че така няма да стане. А те в един глас: Зарежи това куче и ела!

Аз не мога да зарежа най-близкото си същество, което ме посреща и изпраща. С него си деля самотата и вечерята. С Ред си говоря, пред него плача и на него поверявам дома си.

Който иска мен, ще приема и кучето ми. Докато то е живо, ще е така.

Милена

Споделете и вие историята си на e-mail info@prekrasna.bg

loading...

One comment

  1. Разбирам те напълно! Кучето е най – добрия ти приятел! Моето кученце го оставих на майка ми, аз и брат ми сме в друг град, а родителите ми са разведени. Майка ми не ходи НИКЪДЕ без кучето. Та това и е най – големия и истински другар?! Не може синовете ти да поставят подобни условия!!!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*