Home / Споделено / Жестоко е да се подигравате на хората от село!

Жестоко е да се подигравате на хората от село!

Завърших икономика и преди няколко месеца започнах като счетоводителка в една фирма. Първите няколко работни дни ме върнаха години назад, когато се явявах на кандидатстудентски изпити, а после и на семестриалните. Никога няма да забравя с каква подигравка ме гледаха другите момичета – изтупани, модерни, гримирани, нафукани. А аз – едно бедно селянче, което умираше от ужас да не

българско село

Не е важно откъде си, а какъв човек си

изпусне ранния влак, да не се обърка с трамваите и автобусите и да не закъснее за изпитите. Хич не ми беше до това какво ще облека и как ще изглеждам.

Като ме приеха, нещата не се промениха. Все на мен гледаха отвисоко, смееха ми се, когато до сняг ходех с единствените си затворени обувки.

Отминаваха ме като предмет, докато стоях премръзнала и духах на ръцете си, за да ги стопля.

Отначало никъде не ме канеха, а после започнаха да правят точно обратното – все ме викаха да ходя с тях на кафе, или „да хапнем по нещо“, защото знаеха, че нямам пари и – ща не ща – ще им откажа.

Подигравките и обидите на другите ме сближиха със Стефан, който също като мен беше от дълбоката провинция, беден, немодерен, колега, който цепеше стотинката на две.

С него така и не станахме гаджета, но и до днес сме приятели, истински, разчитаме един на друг и си помагаме.

И двамата излязохме костеливи орехи – той започна работа в Пловдив, за да е по-близо до родителите си и да може да им помага.

Аз трябваше да се устроя в София, защото сестра ми живее наблизо, сама отглежда племенницата ми и има нужда от мен.

Никога досега с никого не бях споделяла тези свои преживявания.

Неотдавна обаче на новото ми работно място дойде служебно една от бившите ми колежки. Беше надута и ехидна, докато не я сложих на мястото й.

Обясних й, че документите, които е донесла, са абсолютно сгрешени, а още по-лошото е, че може да подведат шефовете ми. Тя отвори една уста, не е за говорене. Но след като й обясних, че в този офис не се повишава тон, подви опашка.

Много ми се искаше да й върна за присмеха и унижението, на които с приятелките си ме бяха подложили, но не можах.

Реших, че излагацията и големите претенции са й достатъчни.

Щастлива съм, че не се дадох на такива като нея да ме смачкат.

Боряна

Можете да ни пишете на e-mail info@prekrasna.bg и да ни разкажете своята история

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.