Ето как един млад българин спаси единствената теснолинейка у нас!

Браво на Кристиан Ваклинов за това, което прави за уникалната теснолинейка!

Линия, колкото за един влак, която се вие из най-прекрасните и живописни места на Родопите. Влак, който те води право напред към целта ти и в същото време точно назад, в едно по-романтично време, където всичко сякаш е спряло. Теснолинейката. Това причудливо и изпълнено със сантимент и неизвестни превозно средство все още съществува у нас, въпреки че много хора смятат, че отдавна е свършила тази „тясна линия“, пише в. „Телеграф“.

„Теснолинейката у нас е един пътуващ музей. Все едно си в приказка, в която всеки, който потъне, се влюбва от първата минута“, споделя Кристиан Ваклинов. Той е едно от онези деца, закърмени с лекия тракащ звук на теснолинейката, която бавно и славно лъкатуши между вековните дървета и донася мир и спокойствие на пътниците си. Хващаме Кристиан на точното място – в теснолинейката. Моли да изчакаме да слезе от нея, за да чува по-добре за какво ще си говорим. Наричат го Рицаря на теснолинейката, защото от години се бори със зъби и нокти линията да не бъде спряна. Преди 3 години реално има такава опасност, но се намират пари за спасението на живописната и много необходима линия. Сега отново се задават промени – закриване на гари. „Това би било много пагубно за хората,

Пътуването с теснолинейка е романтично
Пътуването с теснолинейка е романтично

които разчитат на този транспорт. Мисля си, че премахването специално на гара Цветино ще е предпоставка за закъснения при всички влакове, защото теснолинейката е свързана и с бързите влакове за Бургас, Гоце Делчев и други градове. Ще има и отлив от хората, защото няма да могат да стигат до по-далечните гари. Така най-накрая пак ще се стигне до закриване на цялата линия“, обезпокоен е Кристиан.

Борба

20-годишният младеж се бори за 10-те влака, които минават 5-часовия маршрут Септември-Добринище, като за собствения дом. Оказва се, че един от първите му ясни спомени в живота е именно от интересното превозно средство.

„Още като бях 3-4-годишен, видях влака на теснолинейката и имам ярък спомен от това колко много ме впечатли. Така се случваше, че всяка седмица пътувахме с баба ми и дядо ми с колата към язовир „Батак“ и минавахме покрай линията на теснолинейката. Имало е случаи, в които тръгваме по такова време, че да я засечем на някое от най-живописните места“, спомня си Кристиан. Първото му качване на теснолинейката било на 8 години с баща му. След това, запленен от магията на влакчето, поканил и свои съученици от София на едно пътуване.

„Повечето от тях не знаеха какво е това. Бяхме си взели билети от Септември до Велинград, за да не се отегчат от продължителното пътуване. На тях обаче толкова много им хареса, че си взехме билети до Банско и след това още на

същия ден пътувахме обратно до Септември – 11 часа път, но всички бяха толкова впечатлени и толкова много им хареса, че никой не се оплака“, разказва още момчето с усмивка.

Днес, 12 години по-късно, Кристиан се качва на теснолинейката във всеки свободен момент, тъй като това е неговото място за разтоварване и зареждане.

„Магията е във всичко – в малкото влакче, в тясната линия, в невероятната природа. От теснолинейката можеш да се любуваш на такава гледка, каквато не може да се види от пътя с кола или по друг начин, защото това е земята на влака“, категоричен е Кристиан. Въпреки че в момента няма решение за спиране на линията, момчето е сигурно, че решенията, които се взимат за нея, рано или късно ще я погубят. Ето защо той е инициирал петиция за спасяване на последната българска теснолинейка. За момента тя е подписана от близо 10 000 души, като Кристиан се надява да станат и повече.

„Линията е уникална и е най-високата на Балканския полуостров. Освен това е включена в „Най-красивите жп линии на света“. Като оставим настрана красотата и удоволствието, теснолинейката е и единственият превоз, до който имат достъп хората от селата по трасето. Всеки ден те извървяват огромни разстояния, за да стигнат до най-близките гари, за да идат на училище, на работа и на пазар“, обяснява още момчето.

Смисъл

Кристиан е направил свое проучване, за да види на кого служи теснолинейката и дали има смисъл от нея. Така през октомври и ноември миналата година той се посветил на преброяването на пътниците в теснолинейката. Влязъл е във всеки един от десетте влака, като всеки един е броен по няколко пъти, за да е обективна оценката.

„Знам, че за да е абсолютно реална статистиката, трябва да се броят всеки ден, но съм убеден, че и това, което съм направил, е доста показателно – на ден се движат по близо 1000 души по тази линия. 1000 души, за повечето от които това е единственият начин да стигнат до останалата част от света“, тъжно заключва Кристиан.

„Пътуването с теснолинейката е приключение. И то от онези, които оставят ярък спомен и неизличима следа.“

Снимки: Фейсбук

loading...

One thought on “Ето как един млад българин спаси единствената теснолинейка у нас!

Добавете коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.