Защо аз?! Доверих се като глупак на един от Бургас и сега страдам!

Цяла година спестявах, за да мога да отида на море в Бургас…

Преди да тръгна, татко ми даде 300 лева, а после мама скришом ми бутна в джоба още 100. За пръв път щях да разполагам с толкова голяма сума и бях сигурен, че ще си изкарам повече от добре.

Пътувах с ранния влак и по обед вече бях на гарата в Бургас.

Там имаше доста възрастни хора, които предлагаха квартири, но на мен ми хареса едно момче на моята възраст, което внушаваше доверие с хубавата си усмивка.

Каза ми, че има вила а Черноморец и ако искам, ще ме закара безплатно до там. Само трябвало да изчакаме баща му да свърши някаква работа в Бургас. После той щял да ни се обади и да ни вземе от плажа.

Предложението звучеше примамливо, пък и нямах търпение да се потопя в морето.

Отидохме на централния плаж и аз извадих от сака си две хавлии – една за мен и една за Иво – така се казваше новият ми приятел.

Преди да се потопим във водата, той ми предложи да сваля скъпия си часовник и златния пръстен и да ги прибера в сака за всеки случай. После добави, че негов приятел изпуснал в морето пръстена си и после не могъл да го намери.

Послушах го и двамата хукнахме към водата.

По едно време Иво каза, че ще ме остави да поплувам сам и ще отиде на брега да пази багажа ми, защото видял някакви съмнителни момчета да се навъртат край хавлиите ни.

Благодарих му и продължих да се наслаждавам на хладката вода.

Когато най-после реших да изляза от морето, защото ми стана студено, от Иво и багажа ми нямаше и следа.

Тичах по плажа и виках „Ехо, ехо, Иво!“, но „любезният“ ми посрещач не се виждаше никъде.

Чак тогава осъзнах колко доверчиво се оставих да ме измамят.

Зъзнещ, помолих един от плажуващите да ми даде телефона си и се обадих на нашите.

Хъката-мъката, обясних какво е положението и татко здраво ме наруга за глупостта ми.

После ми каза да не мърдам от там, защото за мой късмет негов колега се прибирал същата вечер в Пловдив и щял да ме върне вкъщи.

Човекът дойде след два часа, даде ми да облека една негова тениска и ме прибра у дома.

По пътя не разменихме и дума, защото на него явно му стана жал за мен и разбра, че не ми е до приказки.

Баща ми обаче не ми спести нищо и, мине се не мине време, само ме подкача за злополучното ми пътешествие и не стига това, ами ми подари и куп картички от Бургас, за да се наслаждавам на морето.

А аз само преглъщам, защото ще помня това пътуване, докато съм жив.

Доверчивия

Снимка: Pixabay.com