Home / Споделено / Щастливец! Дадох шанс на едно бездомно дете… Днес той е студент!

Щастливец! Дадох шанс на едно бездомно дете… Днес той е студент!

Преди години, една есенна вечер, се прибирах у дома. Навън беше доста студено и се бях свил в палтото си. По улиците не се виждаха хора, защото беше късно.

Две преки преди моята улица от тъмната сянка на една къща се появи силует и застана пред мен.

Беше слабо момче, по риза, което държеше в ръцете си нож и трепереше – не знаех от студ или от страх. Каза, че иска портфейла ми, и аз му го дадох.

После свалих палтото си и му подадох и него.

То се стъписа и ме попита защо го правя. Отвърнах му, че щом се занимава с това, значи няма друг избор.

Момчето се разплака и тогава видях, че макар и високо за възрастта си, е на не повече от 15. Предложих му да дойде с мен у дома и да изпием по чаша чай.

Погледна ме недоверчиво, но все пак тръгна.

Тогава живеех сам. Жена ми ме беше напуснала заради един, които печелеше много повече от мен.

Така и не ми роди сина, който исках. Двамата с непознатото момче влязохме вкъщи и той започна да разглежда хола ми с любопитство.

щастливец

Щастливи сме!

Каза, че никога не е виждал толкова много книги. Попита чел ли съм всички и не повярва, когато му отвърнах с „да“.

Казах му, че ако иска, може да си избере някоя. Отговори ми, че през живота си не е прочел нито една книга.

После ми разказа, че няма дом.

Израснал на улицата и ходел на училище само до 4 клас. Когато майка му починала, искали да го настанят в дом, но той избягал. Оттогава се оправял сам. Като го попитах за баща му, замълча.

Същата вечер го поканих да спи вкъщи.

Изпитах такава жал към това бездомно дете, че до сутринта вече бях взел решението да го оставя да живее вкъщи и да го върна в училище.

Убеден бях, че ако му дам шанс, ще спася обърканата му душа. И не сгреших.

Днес Красимир е студент.

Учи и работи и сам си плаща семестриалните такси. Не иска да ми е в тежест.

Знам, че когато завърши образованието си, ще си намери хубава работа и един ден ще създаде семейство.

А аз винаги ще го подкрепям.

И макар и да не съм негов баща по документи, той ме нарича „татко“.

Иван

Изт.“Лична драма“

Снимка: Pixabay.com

17 comments

  1. Дано е истина, а не пак някоя измислица- премислица!

  2. И измислица да е, ме разплака. Дано разплаче повече хора

  3. Хубавото е ,че момчето не го е предало и че е благодарно на този човек !

  4. Зорница Рагьова обикновено такива хора са обвинявани в педофилия,

  5. какво като го предаде, добро не се прави по сметка , ако стане стане

  6. oo nastrahnah dano e ostina 🙂

  7. az ne viarvam v dobrotata na xorata……niama pochva na zemiata……vsichko e svarzano s interesi….za sajalenie……

  8. eto takiva iostorii iskam d acuvam za bylgariq,prekrasno e,bydete blagoslovenni basta i sin spored bojiqta volq,zastoto basta nee samo biologicna obvyrzanost.v tazi istoriq vidqh obvyrzanost po prekrasen nacin na dve dushi ,samo BOG moje da svyzva taka.

  9. В миналото много българи са финансирали образованието на умни и ученолюбиви,но бедни деца.Мисля,че не измислена историята.За жалост обаче все по-малко хора подават ръка на нуждаещ се,или ако го правят,то го правят гръмогласно,да ме видят,да ме чуят.

  10. Ако това е истина,този човек е бяла лястовица!Шапка му свалям!

  11. Simeon Simeonov

    Зорница Рагьова от плачене няма полза, правете добро без да се замисляте и чакате отплата.Живота е чудесен и изпълнен с смисъл само когато се грижите за някой които има нужда от вас

  12. Peter Popzlatev da, zashtoto horata svetyt strada ot predrasydyci

  13. Да найстина интересна и чудесна история браво на Човека почуствал е доверие в това дете браво

  14. Ами не. Тази красива история не е истина. По закон нямаш право да приютяваш дете (особено сам мъж) без то да е осиновено или най-малкото да е под надзора на институциите.
    И не не съм хейтър. Има хора които по един или друг начин помагат на такива деца, или чрез осиновяване (предимно семейства) или чрез финансова опека контролирана от институциите, но не и по този начин.

  15. НЕВЕНА

    АЗ СЪЩО БИХ ПОСТЪПИЛА ТАКА !

  16. Ася Стойкова

    Аз вярвам,че това е истина! Стига черногледство!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*